Прочетен: 15751 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2008 22:36
Посвещава се на Сергей Станишев, който е готов лично да направи свирка на всеки, който прецака Бате Бойко.
Станишев награждава предателството на Георги Андреев, избран за кмет на Ветрино (където и да е това) на крилете на Бате Бойко и завъртял впоследствие опашката към БСП. |
- Аре, стига бе! – провикна се Батко Светльо. – Това не е агне. Това е яре!
Павката, притежателят на капанчето, където бяхме разположили полевата си приемна, побеля, позеленя и накрая почервеня. Давайки си ясна сметка, че всяка прилика между реакцията на кръчмаря и националния флаг е случайна, ние спокойно го изчакахме да доприпка до масата ни и изслушахме туй, що тегне на сърце му.
- Вие луди ли сте, бе! Знам, че е яре. Обаче казвам, че е агне, защото иваче няма да поръчват.
- Аз мисля – вдигна вежда Хер Дидев, - че за всички е ясно, че ярето е по-хубаво от агнето.
- Не е толкова мазно и е по-крехко – творчески доразви мисълта му Милен.
- И няма онази натрапчива миризма на коч – сложих точка.
- То е така, разбира се – закърши ръце кръчмарят, - ама иди да им обясниш...
Капанчето беше точно срещу хотел „Рила” вдясно. Оттам добре се виждаше стартовата рампа на рали „България”, а също и тентата, където се подвизаваха манекенките от промо-екипа на нашия отбор. Всъщност отборът беше на Теодор – скъпо занимание, но всеки си е малко луд. По цял ден Теодор ту препускаше с кросов мотор през гори и дерета, за да гледа „бегачката” си по трасето, ту висеше в сервизния парк и даваше акъл какви гуми да се сложат, да се смени ли съединителят и по други отвратително досадни теми, за които ние не искахме и да чуем. Смятахме, че правим достатъчно за приятеля си, присъствайки на територията на Боровец в сезон, когато снегът и пистите са само спомен. На нас трасета и сервизни паркове не ни трябваха. Достатъчно ни беше нашето официално заведение, където Павката въртеше чевермета и винаги се пазеше най хубавата маса за нас. Стигаха ни и манекенките-промотърки, които ние пощипвахме, докато екипажът бръмчеше по предизвикателните макадами на етапите от ралито.
- Мислят си – продължи с безмилостната дисекция на живота си кръчмарят, - че като им даваш яре, им даваш нещо от втора ръка, все едно не си имал агне, та затова си им опекъл яре. А ярето наистина е по-вкусно...
- Хайде, хайде – кротко изгука Батко, паникьосан от мисълта, че Павката ще се разциври и разсополиви на рамото му, - иди да нарежеш още салатка.
- Чухте ли каква простотия е направил Станишев? – попита Милен, осмуквайки едно ребърце по начин, по който никой от съседните маси не би се досетил, че е ярешко.
- Коя от всичките?
- Връчил тържествено партиен билет на някакъв селяндур, кмет на някакво село, когото го избрали за такъв от ГЕРБ, обаче той после се обърнал към комунистите и даже станал партиен член.
- Че работа ли е на премиер и на шеф на партия лично да връчва книжките на редовите партийци?
- Когато тези книжки забиват нож в гърба на Бойко Борисов, не само ще ги връчи лично, ами и ще ги оближе преди това.
- Не сте ли малко крайни – опита се да привнесе доза толстоизъм в нашия донейде маккартистки дискурс Хер Дидев. – В крайна сметка всички треперят от Герб, защото от Герб зависи дали ще ги има и как ще ги има в следващия парламент. Това да обърнеш кмет на Герб към своята си партия е як удар под пояса на противника и никой не би пропуснал да злорадства по медиите. Ако пи-арите на БСП бяха пропуснали да раздухат този случай, по-допре да бяха ги изпъдили от Позитано.
- Тези пи-ари не са ли онези, които направиха клипа със старците с кожените якета и електрическите китари, които агитираха за Първи май?
- Онези са, ами!
- Аз на такива едни пи-ари ще им кажа едно „мерси”...
- Заеби кмета – обобщи Милен. – Тук по-важното е друго. За пореден път комунистите доказаха, че най-мили са им предателите. Все едно са им родни рожби.
- Всъщност, доколкото четох, този кмет е бил преди партиец, но спрял да бъде, защото станал ченге. Сега, вече като кмет, решил да си възстанови партийството.
- Хайде, хайде! На Герб кадрите да не са много хубави. Треторазредни номенклатурчици, за които е все едно на кой господ ще се кланят.
- Е, нали за същото говорим!
При произнасянето на думата „говорим” ненадейно се умълчахме. Дали защото Павката надялка нова порция от чевермето в голяма супена чиния, дали защото го придружи със запотена гарафа червено вино от един литър или пък защото Батко викна манекенките да дойдат при нас, това така и не разбархме, пък и не пожелахме да научим с необходимата страст. Момичетата започнаха да се смущават от тишината и затова Батко се жертва и реши да подхване разговорът отново:
- Вижте – констатира той. – Ярешкото не се залоява така, както агнешкото.
Манекенките се изкискаха, решавайки, че Батко си е направил някаква мръснишка шега. В този момент с бръмчене и трещене колите започнаха да се връщат, напомняйки ни, че за пореден път нашият обяд заплашваше да се развие във вечеря. С бръмчене и трещене се появи и Теодор, братовчед на Милен и собственик на автомобилен клуб АКТ (автомобилен клуб „Теодор”).
- А! Какво става бе, брат’чед? – осведоми се Милен.
- Аз мамицата им на тях! – седна Теодор при нас. – Не сме народ, а мърша!
- Петко Славейков – реших да внеса яснота относно произхода на цитата аз.
- Няма да повярвате какво ми се случи!
- Спокойно, брат’чед. Всичко ще повярваме.
- Наздраве! – обобщи Батко.
- Поне кажи какво ти се случи – разля поредна доза перфекционизъм Хер Дидев.
- Конкуренцията дойде да ми се предложи.
- Хайде стига, бе!
- Да! Спонсорът им плащал малко. На всичкото отгоре искал да му връщат половината, та затова те решили да се продадат на друг. И понеже сега водят, предложиха ми да паднат, за да спечаля аз, обаче после да им стана спонсор или собственик.
- Ама кой ти го предложи това?
- Чичото на пилота. Шефът на клуба.
- И ти?...
- Размазах му фасона. Дай черния пипер.
Теодор обилно наръси мръвките в чинията си и хвърли отгоре една люта чушка.
- Като го чух как продава победата си, как продава усилията на хората, които се пържат по цял ден на слънцето и треперят за всяка секунда по трасето, причерня ми пред очите и му забих един юмрук в диафрагмата.
- Точно така! Предател мръсен!
- Той се преви, обаче аз го изправих с едно кроше отляво. Изтлежда съм го уцелил добре, защото коленете му се подкосиха и той се свлече.
Теодор си поръча бира и кога тя мълниеносно възникна пред него, изпи я на един дъх. Изглежда лютата чушка се беше паднала професионална.
- Докато се свличаше, се обърна с гръб към мен.
- И ти го ритна в гъза?
- Да – изживя катарзиса си Теодор, братовчедът на Милен, и му олекна.
Такъв си е Теодор. Що се отнася до манекенките, те си бяха добре и още по-добре се почувстваха при изричането на думата „гъз”. Туй то!
09.05.2008 09:02
Мислиш сигурно, че Чърчил и Сталин, като са употребявали, всички които пият стават за политици !
Трябва да знаеш обаче, че :
I . И двамата са имали мярка, която са знаели !
II . Че не от всяко дърво става свирка !
09.05.2008 11:41
09.05.2008 12:13
09.05.2008 14:11
09.05.2008 22:00
10.05.2008 12:41
11.05.2008 00:05
не го барайте станишев :
връчва - отваря,връчва - отваря..
11.05.2008 17:32
Както и да е. Това, което искам да кажа, са няколко съвета към PR-ите, които все още прибягвайки до тази техника, въобразявайки си, че като се намесят в такава демократична територия, каквато е Интернет, ще повлияят на умовете, нагласите и в крайна сметка - на отношението към защитаваната от тяхната PR-кампания персона или организация:
1. Именно защото Интернет и специално местата, където пращате дръзновени младежи да се изцепват срещу заплащане, са свободна територия на ума, именно затова на такива места фалшът и хилавият стремеж за евтина манипулация лъсват веднага и не могат за изпълнят лукавите си цели.
2. Ако аз кажа: "Иван Иванов се осра" и интелигентно развия аргументацията на това твърдение, то не е достатъчно някой активист да напише: "Ne, Ivan Ivanov ne se osra, za6toto e super cool pi4!", за да промени отношението на хората, които четат блога ми към Иван Иванов.
3. Най-важното: всяко такова изцвъкване в блог или форум, води до повече посещения и четения на блога и премества темата по-нагоре във форума та да я виждат отново и отново. И понеже видяхме колко убедителни са платените анонимни включвания, то те правят услуга на тезата, която се мъчат да контрират, като запознават с нея повече хора.
Така че, скъпи ползуватели на PR, PR-ът не е проста работа. Често не е по силите на вашите роднини или активистите на партията, за която болеете. Наемете си истински специалисти. Вярно, ще ви излезе по-скъпо, но пък ще е по-гъзарско...
29.05.2008 10:57
29.05.2008 10:57
10.06.2008 12:44
Един приятел от Лондон ми прати линк към твоя блог - да се позабавлявам. Е, изчетох всичко.
А крилатата фраза: "Заври си го в гъза" /там за агне ставаше на въпрос/ - не ми слиза от устата последните 3-4 седмици - ха ха ха.
Поздрави:
Бай Димо