Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.

Поетесата е Мира Дойчинова...