- Как се казваше онзи сайт... „Рекичка” ли беше...

- Не, според мен е „Пътечка”.

- Не е „Пътечка”, а е „Лопатка”.

- Откъде накъде пък „Лопатка”!

- Че нали както имаме „Срало мече на пътече”, така имаме и „Срала патка на лопатка”. Защо да не е „Лопатка” сайтът?

- Има логика.

- Сайтът е „Горичка” – казах аз без да вдигам поглед от монитора на лаптопа си.

При мен в офиса бяха дошли Батко Светльо, Теодор, братовчедът на Милен, и Милен, братовчед му. Трябваше да гледаме скиците на някакви имоти, които евентуално искахме да купуваме, но понеже свършихме с това разглеждане бързо, сега приятелите ми разглеждаха барчето в кабинета ми, което е просълзило от умиление не едно закоравяло сърце. Времето навън беше мъгливо и топло. Поради първата от тези две причини обичайната гледка към Черни връх, която се разкриваше от терасата ми, в момента не беше достъпна, а поради втората преспите по отсрещните кооперации се топяха и караха покривите им да изглеждат парцаливи. Ветрец имаше само толкова, колкото мързеливо да поразмърдва знамето на Сиена.”Защо именно на Сиена?” ще попита пак някой. „Защо не?” пак ще отговоря аз.

- Това не беше ли някакъв сайт за екология? – осведоми се Милен и си сипа още едно уиски, този път не обичайния 12-годишен несмесен малц Glendronach, а един необвързващ Royal Lochnagar, за който се черпи вода от изворите в подножието на едноименната планина.

- Да – казах аз и затворих игричката, понеже ме убиха. – Даже ми подариха календара си. Направен бил изцяло на рециклирана хартия и от страницата на всеки месец ти се дава по един съвет за правилен живот, който те кара да се чувстваш примитивен и нечистоплътен.

- Много ги обичам аз тези... – поклати глава Батко.

Вдигнах телефона на секретарката си и я накарах да донесе въпросния календар.

- Вижте – отворих на януари. – На всяка страница също така бясняват и по нещо, което очевидно предполагат, че не знаеш: „Не знам дали си се замислял откъде идва токът. Навярно си имаш куп други грижи и ти е все тая...”

- Чакай, бе! – опули очи Милен. – К’ви са тия, че ще ми говорят на “ти”, бе...

- След това всяка страница завършва със съвет как да постъпиш с нея. Ето март: „Какво да правя с този лист?”...

- Да си изтрия гъза? – с надежда попита Батко.

- Не. Пише: „Сложи го за рециклиране”

- Чакай, чакай! – каза Теодор, братовчедът на Милен, и обърна страницата от месец март на месец април, който беше отпечатан от другата страна на листа. – Я да видим какво пише тук: „Какво да правя с този лист? Увий нещо в него.” Интересно, след като листът е един, макар и отпечатан от двете страни, как първо да го дам за рециклиране, а после да си увия нещо в него...

- Братчед, много искаш от еколози и вегетарианци!

- А какво е това „Лесно е:...” – надникна Батко през рамото на Теодор.

- Е, точно това е съветът за правилен живот, който цели да те накара да се почувстваш деструктивна свиня.

- И какво съветват?

- Глупости. Да садим дръвчета, да купуваме био, да не използваме найлонови торбички, да търсим рециклирана хартия...

- Я карай наред! Какво пише за януари? Кажи ми какво пише, пък аз ще ти кажа какво ще направя.

- За януари пише: „ЛЕСНО Е: да си сменя крушките с енергоспестяващи”

- А така! – потри ръце Батко. – Щом това е лесно, аз пък не мечтая за пътища леки*...

- А какво: ватенка топла за зимния ден?**

- Ще поема по трудния път. Ще си подсиля инсталацията и ще добавя нови осветителни тела. Всяко от тях ще има по седем крушки, като всяка крушка ще е по 500 вата. Разбира се, крушките ще са боядисани в черно, за да не ми дразнят очите. Освен това ще си направя локално парно, което ще паля целогодишно с еделвайси и байкушеви мури. И понеже ще стане много топло, ще си сложа изключително мощни и енергоемки климатици, с които да се разхлаждам. Няма да си отварям прозорците, освен в случаите, когато ще изпръсквам навън по един дезодорант наведнъж, за да разширявам озоновата дупка. В кенефа ще ползвам тоалетна хартия, специално направена от дървесината на изчезващи растителни видове. Знам, че не е толкова мека и уютна, колкото обикновената. Знам, че ще ме драска, но пък ще е скъпа и снобарска. Ще си построя хотелски комплекс с казино и публичен дом в резервата „Сребърна”. От пеликаните ще направя мастило. Нали мастило се прави от пеликани? Или беше от паркъри? Или от монблани... Забравил съм.

- Ех, Батко, Батко...

- После ще започна да се храня нездравословно. Никакви риби, никакви морски дарове, никакви пресни зеленчуци и сосове с билки! Само мазни кюфтета и хамбургери! Само водка Флирт и Карнобатска ослепяваща!

- Това да го видя, няма да го повяврвам!!!

 

 

 

=============================

* Пеньо Пенев – „Аз, един от народа”

** пак там

 

Това сарказъм ли е ... иронизиране на каузата на горичка... или просто ода за непросветеността на българина! Мола за пояснение!

И кое по-точно е забавното на тази "забавна антиекология"?

Безспорно едно от най-забавните неща при такъв вид постинги са коментарите към тях. Толкова по втория въпрос. Що се отнася до първия въпрос:
- Да, авторът е искал да изрази сарказъм;
- Да, героите иронизират каузата на горичка;
- Да, това е просто ода за непросветеността на българина.

Така че задавате не въпроси, а отговори, любезни/зна госдпнодине/госпожо (мързи ме да посетя блога Ви, за да се осведомя от какъв пол сте).

Изобщо, имайте предвид, че ние с Батко и другите пичове сме големи простаци, абсолютно необразовани и нискокултурни, тотално лишени от чувство за ангажимент към обществото и неговите ценности, пияници, чревоугодници и наглеци. Ето защо не очаквайте твърде много от нас! :-{}

И даже няма да давам обяснения защо... Пък!

:)))

и аз не разбрах смисъла на постинга...

#5 "и аз не разбрах смисъла на постинга":

И аз не мога да забременея, но знам, че е защото съм мъж и нямам матка. А ти питал ли си се защо не можеш да разбереш една или друга мисловна конструкция?

са забавлявах,айде да не сме по католици от папата.

попита човек: "А защо точно на Сиена?"В сайта на горичката се казва, че бил "зеленият зайт". Да, ама и "Загорка" например е зелена. Както и "Beck's" (пак например). Е ли подвеждане това присвояване или не? Затова ще предпочета един Brugal. Поне няма как да сбъркам цвета.

Е защо пък не? Добър е матриала. Но не по добър от предните написани от въпросния или въпросният
Браво бе! И дерзай то който не иска той не може. Исках да кажа да те разбере. А който иска той забива из нанагорнището на твойте мисли или нанадаолнището все тая.Пак бравос.И довиждане.Спионерско дръзновение и усмивка Гаменчо

екологията не е за хора със слаби сърца:
1. Собственичката на горичка е видна тенесистка превърнала стотици декари горичка в железобетонен тенис
2. Американското посолсво се разположи в 1000 декара гора (изсечена) и получи еко сертификат за екологично исичане!

сарказмът е СУПЕР УМЕСТЕН, Браво!!!

хартията с изчезващи видове ме кефи- може ли 8 ролки

пропуснал си разделния боклук - питам се на сметището има ли отделни сектори - това съвсем сериозно и между другото, търся алтернативна енергия за битови нужди - вятъра не е сигурен източник - понякога спира да духа:)
Извън майтапа - аз съм ЗА опазването и възстановяването на околната среда, но както винаги, и в тази дейност има доста недомислици или пък неизобретени все още неща.Например, не знам тук има ли от онези пликчетаза боклук, които се правят от царевица и се разграждат.
А за пазаруването с платнени чантички - ослушвам се още и ме е срам, че не съм се сдобила с такава.

Вятърът на Дружба е много по- калорчен. Носи смрад и боклуци.

Финес,изтънченост,хумор,точно улавяне на проблема,ясна позиция-просто имате талант.Чета с огромно удоволствие постингите Ви.

Какво е искал да каже авторът?
Авторът е искал да каже ... и ли по-скоро да покаже едната крайност и другата крайност - коя от двете изберете сами. Постът е готин.
cool man!

Най-смешното е, че лидерка на "Горичка" е Магдалена Малеева, пък тяхната фамилия си направи школото за тенис върху зелените площи в парка и навярно са изсекли поне една горичка. Сигур ги гони гузната съвест :)))
Да не говорим за менките на панелки за апетитно парче в парка, но е друга тема. Сите са маскари, както е казал класикът.

Сарказмът ми е любимото ястие, по-любимо и от собственоръчно заклано прасе. Точно затова преди да зачета това си сложих лигавника и си приготвих 38 салфетки. Обаче в края на постинга почувствах, че съм все толкова гладен и ми остана единствено да взема да си смуча палеца, който е достатъчно мръсен, за да е хранителен.
Може би съм се разглезил с твърде много 12 годишен Джон Ланчестър и несмесен Антонио Гомес Руфо. А може просто да нямам матка.