Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2009 17:29 - БГ-Батко или “Червото на Мьобиус”*
Автор: c2h5oh Категория: Политика   
Прочетен: 23701 Коментари: 17 Гласове:
7

Последна промяна: 10.09.2009 06:08


        * Лента на Мьобиус – хипотетична тримерна конструкция (лента), която се усуква по дължина на 180 градуса и след това двата ѝ края се слепват, така че лентата има само една страна, въпреки че е тримерна. Тази форма има само един ръб и една повърхност, на която не съществуват посоките ляво и дясно. Лентата на Мьобиус може да бъде боядисана с четка, без тя да се вдига от повърхността й. Ако я разрежем по осевата й линия, вместо две ленти на Мьобиус ще получим една двустранна лента, но двойно усукана. С две думи – това е абсурдна форма като тесеракта, който пък е четириизмерен куб. Единственото общо между лентата на Мюобиус, тесеракта и инсталацията на Батко е това, че никой не знае коя страна откъде е.   Вави беше захапал толкова дебела пура, че мандибулата му сериозно рискуваше да се откачи от черепа. Присвил очи не толкова от проницателност, колкото от тютюневия дим, той наблюдаваше салонната управителка на ресторант „Тоскана”, която наистина си заслужаваше да бъде наблюдавана. Батко ровеше в менюто, макар много добре да знаеше, че отново ще поръча пенне ал’арабята, уверен, че никъде, ама наистина никъде и като казвам “никъде”, имам предвид не само двата ресторанта „Ла Капанина”, но дори и „Джоя” на нашия приятел и римлянин от неаполитански произход Марко Паризи, никъде не могат да приготвят пенне ал’арабята както тук, в “Тоскана”. Бяхме седнали на открито. Не мога да го нарека градина, защото това всъщност беше едно заградено пространство от тротоара с чадъри, зеленина и невероятно удобни кресла от ковано желязо с дебели възглавници около масите. Не мога да го нарека градина, но малко истински градини на ресторанти могат да ме накарат да се почувствам толкова уютно, сякаш съм намерил най-сетне пристанище, където да се сгуша в гениалността и човеколюбието на готвача. - Не ви ли е срам да духате на улицата? – изврещя едната от две млади майки, които гордо тикаха колички по ул. „Верила”, навирили носове като фрегати. - Защо, вас да не би да ви е срам да духате ли на улицата? – невинно попита Теодор, братовчедът на Милен, докато Вави, къмто чийто тютюнев дим беше отправен гневният упрек, смутено се заоглежда и се опита да скрие пурата под масата, но маси, под които да скриеш голяма коиба, няма открити, няма открити… - Не сме длъжни да ви дишаме отровите. Ние кърмим! – на мьеко се включи и втората майка. Не беше грозна, но излъчваше безпощадна селяния. - Остави го, Гери –нацупи се първата с презрение, сякаш току-що беше нагазила в амеби, - този чичка не може да мисли по друг начин. После двете майки се фръцнаха и със скрибуцане затикаха количките с бебетата си по посока на Витошка. - На тези трябва да им се забрани да се размножават – горчиво пророни Теодор и извика келнерката, за да поръча още една бутилка бяло вино Verdicchio - Conti di Buscareto (пазят го за нас, ако вие си го поръчате, ще се направят, че не са го чували). – Луди майки ще отгледат луди деца и ако тези деца, не дай, Боже (както би казал Казандзакис), са и женски, тогава след време ще имаме нови луди майки, на които трябва да забраняваме да се размножават. Компанията се умълча. Милен извади с дръжката на вилицата си малка винарка, която се бореше за живот, паднала в перното му, и я остави да изсъхне на покривката: без да си дава сметка за това, Милен беше джедай по душа и вярваше, че животът трябва да бъде толериран във всичките му причудливи форми. Вави разпали наново пурата си, угаснала, вероятно смутена от майчиното възмущение, а Батко дълбоко в себе си реши най-сетне да мине от водка на уиски и отправи гореща молитва към който и да е там, горе на небесата, на бара да разполагат с любимото му Scapa Single Orkney Malt Scotch Whisky Malt aged 14 years. - Тези ги знам много добре – каза Милен. – Това са майки кърмачки от интернетския форум БГ-мама. „Муцинко-пуцико, пък бебо се наака, да му изпапкаш златните лайнета!”… - Недей, ще повърна! – потресе се Батко. - На тези жени им се е случило нещо ужасно. Те си стоят по цял ден вкъщи, контактуват само със себеподобни, по десет пъти на ден варят каша и по десет пъти на ден мият лайна. Не излизат никъде, мъжете им ги подбягават и се заглеждат по други, провалят кариерите си, ако изобщо някога са имали изгледи за такива, от девойки, за месец-два се превръщат в лелки. И това ги боли. Ох, как ги боли и най-лошото е, че са принудени да си го признаят. - Техният проблем е по-дълбок. Не всички жени са такива. Такива са само някакви пълни нещастници, които, когато са родили деца на мъжете си, са решили, че са се наредили редом до Господа и че всички трябва да им викат „Браво!”. Те вярват, че заслужават доживотни нестихващи аплодисменти заради това, че са изпълнили биологичното си предназначение. - Това са хора – доразви мисълта на Милен Теодор, братовчед му, - които нямат друга стойност, по която себеподобните им да ги преценяват. Ние всички тук сме бащи, но ще му хрумне ли на някой от нас, когато го попитат „Какъв си ти?”, да отговори: „Баща.”? Всеки ще каже я „тарикат”, я „тенисист”, я „пич”, „историк”, „филолог”, „философ”, „финансист”, „търговец” или даже „собственик на компания” и „биг бос”, но никой няма да каже „баща”, при все че е такъв. „Аз съм майка, ей ме на!” може да каже само човешко същество, което не е нищо друго, за нищо не става и майчинството му е единствен източник на стойност. - Да – съгласи се с братовчед си Милен, - това е доста точно описание на положението във форумите на БГ-мама. - А пък аз – включи се Батко и след това включване светът вече не беше същият, - аз също си направих форум в Интернет… Някъде откъм НДК долетя музика и премодулиран мъжки глас по високоговорител. Подрънкваха трамваи, а циганки в тях тихо крадяха портмонета. С дискретно шумолене се деляха яйцеклетки и оформяха ембриони. - И как се казва твоят форум: „БГ-татко” ли? - Не – скромно отговори Батко. – Казва се „БГ-Батко”. - Логично – каза Вави и запали нова пура, защото старата беше пострадала или от опитите му да я скрие под масата, или пък просто си беше фабрично дефектна, за което Вави се зарече да я рекламира още на следващия ден. – И какво ще обсъждате във форума? - Като начало искам да предизвикам вълна на релативизъм, тоест да накарам хората да се замислят над това дали винаги именно те са правите и дали понякога не са прави другите. В частност искам да накарам мамите от „БГ-мама” да се погледнат от друга гледна точка, различна от тяхната раждаща, кърмеща и отглеждаща, което, признавам си, е много трудно. Ще го постигна, като им покажа как може да се усуче пространството. Това ще стане чрез моята първа арт - инсталация. Нарича се „Червото на Мьобиус”. Всички потръпнахме от респект и решихме да сложим край на лигавщините с бели вина и прочие и да минем на уиски. Понеже Батковото ни се стори твърде префърцунено, поръчахме си една бутилка най-обикновено Абърфелди (Aberfeldy Single Malt aged 15 years 43%). Когато малцовият вкус се разля по изтерзаните ни жили, ние почувствахме персоналните си мирогледи достатъчно разширени, за да възприемат мащабната мисъл на Батко, и се приготвихме да изслушаме идеите му. - Какво е „Червото на Мьобиус” – започна Батко. – Това е, както казах, арт – инсталация, която показва колко крехки са представите ни за горе-долу, ляво-дясно, минало-бъдеще и т.н. Как ще направя тази инсталаця – продължи Батко. – Много просто. Ще хвана една бг-мама и ще налея в гъза й гипс. - Наздраве! – каза с уважение Теодор, а братовчед му Милен стисна рамото му с навлажнени очи. - После – продължи Батко – ще й го отпйра. След това ще извадя гипса и ще го оставя да изсъхне. Какво ще се получи като изсъхне? - Какво? - Ще се получи „Червото на Мьобиус”. Ще се получи арт – инсталация , която отвън изобразява правото черво отвътре, а отвътре изобразява пениса отвън. Това е. - Батко! – казах аз. – При теб делириумът се е изродил в гениалност! Сервитьорката остави по средата на масата пъпеша с мед, който бяхме поръчали (Come dolce prendiamo melone con miele e piщ presto, per favore – беше й просъскал Батко преди десетина минути), и побърза да се отдалечи от нашата апокалиптична маса. - Не разбрах само едно – каза Милен. – Какво е общото между всичко това и форумите на „БГ-мама”. - И аз не знам – вдигна рамене Батко. Кварталът вече беше утихнал. Някъде проплака бебе, но или го накърмиха, или пребиха баща му, и то скоро утихна. Вави вдигна ръка към сервитьорката и тя застана до масата в очакване. - Ако обичате, една минерална вода „Девин” – поръча Вави. Той е изпълнителен директор на „Девин”, не знам дали стана въпрос за това…



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - от иван
08.09.2009 18:32
Браво! Караш хората да се смеят.И да се замислят, но пък нали това е целта.
цитирай
2. анонимен - !!!
08.09.2009 21:24
един месец чакане, но си заслужаваше ! бравос човече ! ръкоплещя аз ...
цитирай
3. анонимен - не разбрах, Батко
09.09.2009 09:26
получи ли си Scapa Single Orkney Malt Scotch Whisky Malt aged 14 years, или пи от ваш'то?
цитирай
4. анонимен - http://alfredpacino.blogspot.com/
09.09.2009 10:27
Ee, не. Ние кърмим! - мислех,че си ги забравил вече.А изводът си е твой и твърде лаконичен - При теб делириумът се е изродил в гениалност!
цитирай
5. анонимен - :)
09.09.2009 10:46
Понякога съжалявам, че света не разбира български ....
цитирай
6. pilcho - ...
09.09.2009 12:40
Блестящ, както винаги.
Bravissimo!
цитирай
7. zemaria - моля те
10.09.2009 00:00
смени цвета на шрифта-поне за в бъдеще
цитирай
8. анонимен - финес
10.09.2009 22:02
А на мен, Батко, ми писна да съм от онези, другите, чудесни жени, които докато отглеждаха децата си, тичаха на лекции, после на работа, помнеха само кога и как децата, разболявайки се , са им попречили, помнеха грижите, но не и смешките и готините моменти, и като се огледаха- децата им пораснали и вече нямат нужда от тях ! Е, тези мами наистина са лигави и скучни, но мисля, че смешката можеше да е изпълнена с повече финес и свеж хумор, а не байганьовска простащина! Що се отнася до латинските анатомични термини-лошо няма да ги използваш, тогава вместо "право черво" да бе писал "ректум", езиковото ти богатство е почти като на Елочка людоедката (тя не е от БГ мама)! Хайде със здраве!
цитирай
9. анонимен - gaijingyrl
19.09.2009 04:34
Eх, Батко, ... застаряващи мъже! Какво ли не правят за едното внимание само. :)
цитирай
10. rockbul - Респект !
24.09.2009 03:31
Наздраве ! Страхотно си го написал. Ууууу, чи хубавуу ! Имаш златно перо . Стила е мой любим ...Сан Антонио, Чандлър, Буковски. И аз се опитвам да пиша така, но като теб не мога. Иначе се произнася точно " Кохиба". Аз живея на Испано-говорящ остров. Ще си умра от кеф, когато се прибера в София за ваканция заедно с твоята компания да пресушим някоя бутилка кехлибарена душеразвеселяваща течност и да изтъкнем нуждата от засилване на татково- батковата философия. Наздраве !
цитирай
11. анонимен - Ц
28.09.2009 16:11
Не знам на кой испано-говорящ остров живеещ, ама в Куба поне в годините, когато бях там, се казваше Коиба. Може би твоят остров говори испански с придихание като някои тукашни мулати.
Вземи първия чартър до там и провери, ако не вярваш. Щом харесваш Сан Антонио обаче надали има такова значение...

Разказчето е слабинко, анонимен № 9 е стрелял точно.
цитирай
12. анонимен - Скучновато
07.02.2010 15:54
Скучновато
цитирай
13. анонимен - На тебе кой ти е бърсал скучните л...
01.12.2010 08:55
На тебе кой ти е бърсал скучните лайна, Батко ли, Татко ли си... май нито едно от двете...
Имаше преди нещо като виц от сорта: мъжете се занимават със сложни неща: световен ред, световен мир... Докато ангажиментите и грижите на жените са на елементарно ниво: деца (лайна, домашни, лягане/ставане, хранене, субуждане, приспиване, четене на приказки, пеене на песни, макар да ти се плаче...), работа (срещи, пътувания, оферти, клиенти, бесен шеф, често незадоволен мъжки индивид...), дом (чистене, гладене, пране, готвене...)
Анонимен 9, хубаво казано!
цитирай
14. c2h5oh - До Анонимен (-мна) №13: Много ми е драго....
01.12.2010 13:39
Много ми е драго, когато текстовете ми си постигнат целта - да вбесяват простаците :)
цитирай
15. анонимен - Мастърпийс!
01.12.2010 13:47
Сериозно, това е шедьовър!
цитирай
16. анонимен - Много ми е драго, когато текстовете ...
03.12.2010 09:48
c2h5oh написа:
Много ми е драго, когато текстовете ми си постигнат целта - да вбесяват простаците :)

Поредният истински мъж сте вие, г-н C2H5OH!!! Или на прост език - Алкохолик Самотников :)
цитирай
17. анонимен - Любопитно, прелюбопитно...
29.05.2011 18:38
как реакциите на няколко коментиращи (удивително приличат на реакциите по "КУРмене.АДВ") всъщност илюстрират крещящата нужда от "Червото...". Нормално, хора, затворени в малки кутийки, с малки деца, а дори и малките радости са далеч от тях, защото тези малки хора са родили малките си деца, докато всъщност са искали да ходят по малки нощни партита и да се мъкнат по малки почивки на море в Гърция с малките си дизелови лъскачки, символ на малкия им лукс. Защо са родили малките си деца тогава?!? - "Така трябва", "Искам бебе", "Време ми е" и персоналният ми фаворит "Билогичният ми часовник цъка". Ограничени отговори на ограничени хора, които ще възпитат ограничени деца, за да станат ограничени родители, които да пишат коментари от ранна утрин до късна вечер, без да могат да видят по-далеч от формата на правото черво отвътре. Или ако трябва да вулгаризираме - тлъстаците раждат тлъстаци.
Благородно завиждам на автора как с този увлекателен стил успя да изрази моите малки мрачни мисли...
БеZобразов
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: c2h5oh
Категория: Политика
Прочетен: 623235
Постинги: 44
Коментари: 353
Гласове: 1602