Може би поради някаква вродена наивност, Батко се оказа изпаднал в изключително трудна ситуация. Надали и сам би могъл да обясни защо, но фактически той беше тръгнал да се разхожда пеш в градинката на НДК и по време на тази разходка ненадейно бе сполетян от остър пристъп на обезводняване. Обезводняването или „дехидратацията”, както предпочиташе да се изразява Батко като човек с класическо образование, беше един от бичовете на съвременната цивилизация, срещу който може би единственото смислено средство си оставаше ледено студената бира. Воден от това генерално обобщение, Батко седна на една от масите до бара в „Буркана”, който е по-близо до „Витошка”, точно срещу билетния център, и си даде сметка за нещо важно: на Батко от бира му се подуваше корема и му се образуваха газове.

- Ало, Стефчо!... – обади се Батко на шофьора си и му даде конкретни инструкции.

Десет минути по-късно Стефан, шофьорът на Батко, сложи на масата пред него шампаниера с лед, отпуши с дискретно изгърмяване един Dom Perignon Oenotheque Champagne 1993 от 415 долара бутилката и наля на Батко: точно толкова, колкото пяната да достигне до ръба на чашата, без да прелее, и, след като се оттегли, да остави чашата пълна до една трета от височината й. Батко отпи и потрепна с лявата си вежда, което означаваше, че Стефан може да седне на бара и да си поръча каквото му сърце иска.

Картината не би била пълна, ако пропуснем да отбележим обстоятелството, че Батко не беше сам. На средно къс повод, закачен за яркочервен нашийник от фина кожа, инкрустирана със златисти ритрийвъри, Батко водеше куче, което очевидно не беше негово, защото от нашийникът висеше елегантен медальон, на който пишеше: „Аз съм кучето на Джовани” и после номер на GSM с много осмици. Кучето кротко лежеше в краката на Батко.

Минаха някакви хора и, впечатлени, попитаха:

- Извинявайте, каква порода е това куче?

- Un pastore tedesco* – с готовност отговори Батко и като отчете озадачеността по лицата на питащите, каза:

- Извинете, шегувам се. Това е Ein Deutscher shдferhund**.

- Не е ли вълчак? – попитаха хората.

- Не, не е! – човечно отговори Батко.

- А-а-а-а… - разбраха хората и продължиха по пътя си.

Точно когато Батко доля чашата си, при това без да си окапе панталона с кондензиралата по външната страна на бутилката вода, до масата му се приближи малко момиченце, облечено като за участие в „Кой е по-, по-, най-?”.  Досадно втренчи поглед в него.

- Кучиту хапи ли? – осведоми се момиченцето.

- Не – след кратък размисъл реши да бъде обективен Батко.

- А кък съ казвъ?

Батко бавно отпи малка глътка и, след като се наслади на леко опушения й вкус, отговори абсолютно откровено:

- Дач фон Бокс Земун.

И понеже детето се стъписа, допълни:

- Дете е на Один фон Нийдерфорстбах и Зитта фон Нивалда. Дядо му се казва Золтан фон Хаус Гелтингер. Как се казва твоят дядо?

- Цонко.

- Браво! Прадядото на Дач пък, доколкото знам, е Джек фон Норикум, легендарно куче, а прабаба му е Квитта фон дер Ееренфесте. Как се казват твоите прадядо и прабаба?

- Ни знам – малко обезсърчено отговори момиченцето от в „Кой е по-, по-, най-?” .

- А пък, ако не се лъжа – отпи от шампанското Батко, - пра-прабаба му и пра-прадядо му са Анет фон Норикум и Один фон Танненмайзен. Знаеш ли какво е пра-прадядо?

- Не… - тревожно изхлипа момиченцето и започна да се оглежда за майка си и баща си, които точно в този момент се снимаха с GSM-ите си пред фонтаните на НДК.

- Всъщност – обобщи Батко, - това куче произхожда от Хоранд фон Графрат, който е роден през 1895 година и е първото германско овчарско куче. Твоите дядовци къде са били през 1895?

Момиченцето се огледа тревожно и като видя, че родителите му се занимават с фотография, се разрида безутешно. Батко изпита остър прилив на досада и се опита да го удави в още една чаша Дом Периньон.

Момиченцето си бе отишло отдавна и Батко отдавна бе забравил за него, когато към тях се присъедини Джовани и си поръча едно най-обикновено Карду 12 сингъл молт.

- Какво бе, мърльо! – с любов каза Джовани на кучето си, което старателно изразяваше безрезервната си радост около масата. – Чакай да мушна едно и отиваме на разходка.

При думата „разходка” кучето побесня. Батко пък провери бутилката в шампаниерата и като видя, че има още, се замисли за друго.

 

 

==============================

* un pastore Tedesco – немска овчарка (ит.)

** ein deutscher shдferhund – немска овчарка (нем.)

така че моментът е подходящ за Dogfish Head в изстудена халба една. Обаче ме вълнува въпросът, с какво да съчетая таз бира студена. Я по-добре Landreau VSOP, че все пак по средата на седмицата сме. Все пак - egesszegedre, както казват унгарците.

беседата опря в точка,от която халбата е само удобна патерица тук.
тази точка,приета като въображаем център с някои радиуси,които тук Сула нагледно зададе в сочното си описание,дали е точка-център?
тук работата с халби не става.
може би опираме до чардафон пак.

Tezi slowopletki mi bqxa preporu4ani ot edin znaten po4itatel na tenis-sporta i su6tewremenno moi now i istinski priqtel w kitnoto selze Luksozenez.
Weroqtno i toi e zabelqzal udiwitelno dosadnata mi sklonnost da slu6am i komentiram, koqto az ne uspqx da prikriq pri periodi4nite ni seansi, s zel uni6tojawane na pitieta, proizwedeni wuw fabrikite na ostrow Lesbos ( nie i dwamata ne xareswame lesbiikite, no puk lesbiizite sus sigurnost si razbirat ot zanaqta...).
S u4udwane otkrix, 4e ne samo moq now priqtel, a i mnogo drugi po4itateli na razwitata, no nedoizkazana misul, sa sklonni da razbulqt ob6testweno tainite na na6iq jiwot, bez da se interesuwat za posledizite ot towa.
Ostawam po4itatel na tozi blog i se nadqwam, sre6tu seriozni komentari ot moq strana, na nowi literaturni udowolstwiq.

Cum tacent clamant!!!

PS:
** Schäferhund

Wsu6nost Horand von Grafrath ne e istinskoto ime na osnowatelq na rasata. Towa ime e polu4ilo trigodi6noto ku4e Hektor von Linksrhein ot germanskiq ofizer Max von Stephanitz, koito ot swoq strana go e kupil ot edin razwudnik wuw Frankfurt !!!

he-he-he..
abe gluposti...

Извън всякакво съмнение това е така, но да не обременяваме публиката! :-)

Re6awam edna gatanka tuka... Ne sum siguren koe e lo6o ka4estwo..
1. dekadenten
2. perverzen
3. naiven
4. zelomudren
5. neopiten

molq za pomo6t

;0}
5.

Батко не изглежда, може би, глупак. Но Джовани със сигурност е такъв, понеже от псета може и да чатка нещо, но от шампанско - не...
Язък за момиченцето, макар че снимките все пак станаха добри...
Ами така да бъде...

Според мен в представената парадигма единственото лошо качество е "наивен".

Без да се лаская от мисълта че съм адвокат на Джовани, той наистина не разбира от шампанско. За него шампанското е нещо като вода, а когато философът казал, че е жаден и му дали вода, той обидено уточнил: "Казах, че съм жаден, а не мръсен!". Всъщност Джовани разбира много повече от шотландските (в краен случай ирландски) малцови дестилати. Ако ти, анонимни, искаш да кръстосаш шпага с него на това поле на честта, за мен ще бъде радост да ви посреднича!

otgoworut e weren...( srawnix s re6enieto otzad..)

M/u drugoto..ne iskam da se burkam, no mnogo malko xora razbirat ot 6ampansko...(to zatowa i e tolkowa skupo..)

Naprimer benediktinskiq monax Dom Pierre Pérignon, 1638 – 1715...
E toq otez e razbiral ot wina...pone towa stoi w analite na manastira Saint-Pierre d’Hautvillers, kudeto toi e bil 6ef na izbata m/u 1668 i 1715 godina.
Po-nepoznat e naprimer monaxut Jean Oudart (1654 – 1742) ot manastira Saint-Pierre aux Monts de Châlons.
Toi i Dom Pérignon oba4e zaedno sa otkrili i usuwur6enstwali proizwodstwoto na 6ampansko.

abe gluposti....
ae nazdrawe...ama daite ne6to po eftino...4e i az kato powe4e wseznaikowzi ne sum za tiq napitki..
Na mene mi dai edno obiknowenno 4erweno wino ot izbite na Chateau Lafite, da kajem ot 1784 godina..
ama ako kiselee...mani

abe kakwo e towa stani6ew i dokoga 6te ima po4wa u nas?

abe gluposti...
mani