Прочетен: 8747 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2008 10:47
Свежа и зелена вчера, днес тревата беше започнала да се проскубва и се появяваха първите плешиви петна, които до края щяха да се слеят ведно. Но макар и протрита от тичащите крака, моравата продължаваше да бъде идеално равна. Слава Богу, не валеше дъжд, а и нямаше никакви изгледи да завали през следващите няколко дни. Това караше публиката да се чувства добре. Добре се чувстваше и Принц Едуард Джордж Николас Патрик Пол, дук на Кент, председател на „Ол Инглиш Лоун Тенис и Крокет Клуб”, който в това свое качество беше и патрон на откритото първенство на Великобритания по тенис, по-известно като турнира „Уимбълдън”. А като почетен патрон на „Уимбълдън” Принц Едуард беше сред публиката на Централния корт и се наслаждаваше на юнските слънчеви лъчи и на все още свежата трева.
- Ей, ще те еба в гъза! Стига си минавал пред телевизора! – смъмри Милен братовчед си Теодор, който се връщаше от мъжката тоалетна и докато се мъчеше да стигне до мястото си на масата, хвърляше изтерзана сянка върху екрана на мултимедията.
Бяхме седнали в Мърфис: хем да хапнем, хем да пийнем биричка с уиски, хем да погледаме тенис. Милен имаше нова любовница (висока, стройна, с мускулести ръце и крака и тънък кръст) и това го караше да влага малко повече тестостерон в отношенията с приятелите и роднините си.
- Е-е-е, муцинко! Може ли да говориш така на Теди!... – възмути се любовницата Беба и трепна с дълги изкуствени мигли към Милен: порицаващо, но и предизвикателно-сладострастно.
Той плъзна ръка по коляното й, за да се успокои и извини. Междувременно беше започнал поредният мач при жените между Янкович и Савчук*. Последната не носеше сутиен под екипа си и зърната на гърдите й бяха щръкнали. При други обстоятелства може би щяхме да регистрираме това явление, но сега трябваше да опитаме новото уиски, което Батко се беше договорил да внесе отвън в Мърфис. Както всички вече знаят, Батко е помияр и е способен да довлече отвън какво ли не. В случая беше довлякъл бутилка най-обикновен 12-годишен Роял Лохнагар Сингъл Хайленд Молт Скоч с оправданието, че няма да лизне ирландско уиски, докато Ирландия не ратифицира Лисабонския договор.
- Като каза „гъз”, та се сетих – рече Батко. – Вчера гледах по телевизията нещо като диспут между националиста Боян Расате и един мазен дърт педал с боядисана коса и силикон в горната устна. Педерастите щели да правят парад в събота, а националистите щели да им пречат. Най-извратеното в цялата работа беше, че този съдържателен диспут се модерираше от Лора Крумова. Тая жена от ден на ден става все по-ниска и все по-дебела.
- Аз пък съм забелязал подобна тенденция в Би-ти-ви – намеси се сдържаният и възпитан Хер Дидев. – Там, която и водеща да сложат на сутрешния блок, надебелява и забременява. Сега имат нова новинарка. Много е симпатична и дано никога не я слагат на сутрешен блок!
- И аз го гледах – любезно изслуша това отклонение Теодор и се върна на темата. – Расате каза, че не е против педалите, а само против това да ни навират педалщината си в лицето. И каза също, че познава педали, които нямало да идат в събота на парада.
- Нормално. Ако в събота имаше парад на хетеросексуални, ти щеше ли да отидеш?
- Нямаше, но пък аз не се боря за нищо в качеството си на хетеросексуален. А те се борят за равни права.
- Точно там е въпросът. И педерастите, и циганите не се борят за равни права, а се борят за привилегии.
Междувременно Милен и Беба се бяха впили в страстна прегръдка, поради което нишката на разговора вече им се губеше. Милен беше отметнал нейната красива естествено чуплива кестенява коса и с устни си играеше с меката част на малкото й ухо. Беба потръпваше във все по-силни спазми. Накрая двамата станаха и се отправиха към мъжката тоалетна.
- На мен ми е все едно какво правят педерастите един с друг, когато се усамотят. За мен обаче е важно с какво точно ме засяга педерастията им, а тя ме засяга с това, че педалът е човек, на когото не може да се разчита. Слабохарактерен, лигав и непостоянен. Няма да те предаде от лошотия, но ще те предаде от…, от… точно от педерастщина. За никаква работа не се захващай с педераст!
- А националстите да не са по-добри? Малки комплексарчета, обикновено от работническата класа или социално декласирани. Понеже всеки един от тях сам по себе си е пълен нещастник и посерко, сдружават се в шпиц команди да плашат гаргите. Но понеже и тогава ги е страх, обикновено се намира някой тарикат да им плаща и да ги използва.
- Малко здрав национализъм никога не вреди. Всяко общество трябва да има такова движение, стига да не му се позволява да се разраства до болезнени размери.
- Пък и какво им е на националистите? Говоря за редовите привърженици. Наистина, това не са гении-индивидуалисти, но пък са момчета, които искат да се учат на дисциплина и искат да имат идеали, без да се мислят за толкова умни, че да критикуват правотата и философската основа на тези идеали.
- Точно така. Те не пиянстват, не се друсат, не крадат. Дори и цигани не бият толкова често. Правят се на агресивни, но всъщност далеч не са на върха на класацията на изродите.
- Хайде, хайде! Ще ни чуе някой и ще каже, че сме фашаги!
- Ба! Нека ни чуе, голям праз!
Милен и Беба се върнаха съзаклятнически на масата. Милен гледаше премрежено, но някак по-умиротворено от преди. Беба извади червило, за да ретушира сочните си устни.
- Вие май свършихте работата, а? – дискретно се поинтересува Батко, а Милен самодоволно замълча, оставяйки го да се сеща сам.
- Само свирка – внесе яснота Беба и намигна на Батко.
- Я кажи, братчед, ти какво мислиш за хомосексуалистите.
Милен направи пауза, колкото да присвие ксенофобски очи, и отговори на Теодор:
- Казано е отдавна: педалите на сапун! – после, изглежда събрал нови сили и решил да доведе всичко докрай, дръпна Беба и я помъкна отново към мъжката тоалетна, игнорирайки тревожните й опити да му обясни нещо важно.
- Ето, казах ти, че сме фашисти! – обобщи след него братовчед му Теодор.
- Добре, фашисти сме. Като сме фашисти, да не сме по-долни от другите? Да не би да нямаме равни права с тях? Или като сме фашисти, сега ще почнат да ни дискриминират…
- Трябва да се борим за правата си. Да не оставяме мнозинството от демократи и либерали да потъпква нашата малцинствена идентичност и свещеното ни право на самоопределение.
- Acht-acht!** - възторжено се провикна Хер Дидев.
- Аз вече ще пия само баварска бира! – удари с юмрук по масата Батко: странно, той всяка своя обществена позиция прекарваше през конкретна употреба на знаково натоварен алкохол.
- Това не е достатъчно. Да организираме парад в събота. Както може да има гей-парад и всички одобрително да кимат с глави колко сме толерантни спрямо различните от нас, така ще има и наци-парад със свастики, факли, орли и вимпели.
- Келнер! – изкрещя Батко – Бира и шнапс за всички!
В това време вратата на мъжката тоалетна се отвори с такъв трясък, че стъклото й се разби в стената. Отвътре изскочи Беба, раздърпана и с грозна аркада под едното око. Без да се спре до нас, побягна към изхода, изоставяйки даже елегантната си чатничка на облегалката на стола. По петите й изхвърча озверелият Милен и с един огромен шпагат успя да забие последен ритник в задника й, с което я ускори допълнително в нейния бяг навън.
- Аз мама ти ще еба гнусна! Гад отвратителна такава!
- Какво бе, братчед!
- Излезе травестит!
- Ха така-а-а…
След кратко мълчание Хер Дидев обобщи с присъщата си ерудиция:
- Играчка-плачка.
- Поне свирка ти направи…
- Така е, като се доверяваш на неподходящи консултанти – дозакова го Батко с двусмислица, която успях да разбера само аз.
Междувременно Йелена Янкович беше успяла с лекота да отстрани Олга Савчук от първия кръг на „Уимбълдън”, изтривайки още няколко квадратни сантиметра породист райграс от лицето на корта. Принц Едуард се беше оттеглил, а българският коментатор се беше съсредоточил върху новото информационно табло на „Ролекс” – една от единствените две реклами на игрището. Другата беше на „Слезинджър” – ексклузивните топки на турнира, каквито бяха от 200 години без подписан договор, само с ръкостискане между джентълмени.
Батко се замисли над това ръкостискане и понеже беше историк се замисли и за друго. През далечната 1877 година, когато трогателните ни възрожденски читалищни театри са поставяли „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка”, когато Вазов едва е започвал да сътрудничи на българските вестници, които тогава са излизали в Букурещ, и когато опълченците са се биели на Шипка с армията на Сюлейман, за да отговорят на въпроса „Ще има ли, аджеба, нова държава на Балканите?”, през същата тази година е бил изпълнен първият сервиз в първия турнир „Уимбълдън” в клуба, в който се провежда и до днес. Да не губим надежда, времето е пред нас…
____________________________
* резултат 6-3;6-2
** acht-acht – осем-осем (нем.); 88 = два пъти осмата буква от латинската азбука, която е Н или 88 = НН, където HH = Heil Hitler.
25.06.2008 16:37
Дали това, по балкански, няма да се приеме като заплаха за националната сигурност?
И дали не се пресилвате в ненавистта си към националистите, за да подчертаете своята ЯРКА индивидуалност?
Дали....или......
Абе, хубаво е човек да си задава въпроси.....и да "Консумира умерено"..... за да не спира да си задава въпроси!;))))
25.06.2008 16:46
29.06.2008 16:08
К.
29.06.2008 19:09
Не помня откога не съм се смяла така. Браво на автора за оригиналния хумор!
Милена
02.07.2008 19:37
23.01.2009 18:00