- Абе, Батко, дали вече сме признали Косово? – попитах и хлопнах менюто, без да съм си избрал нищо: аз никога не избирам нещо от менюто, макар че всеки път го чета задълбочено. Предпочитам живата беседа с келнера.

- Като нищо може и да сме го признали – предположи Батко и изпита някаква притома и общо разфокусиране. Никога не ме слуша, когато го съветвам да не пие водка, бира и червено вино едновременно.

Седяхме тримата с Батко и Хер Дидев в рибния ресторант “Dubravnik Put” в центъра на Загреб, в един чудесен парк зад пешеходната част на стария град. Прибирахме се от Южен Тирол и цял ден бяхме шофирали през Италия, Австрия и Словения. Не бяхме слушали новини и не знаехме какво става в Косово. Ето защо си поръчах още една ракия (оригинална хърватска с малко анасон) и се съгласих с предложението на келнера да ни донесе да разгледаме пресните риби.

- Ако сме признали Косово, не е ли по-добре да се приберем през Румъния? – попита Хер Дидев.

Действително, от Загреб започва хубава магистрала и на север към Унгария. Минава се през Балатон и Будапеща, после Тимишуара, Видин и прочие. Не беше късно да тръгнем и натам.

- Глупости! – махна с ръка Батко и обърна високата чаша, в която някой, без Батко да забележи, му беше сипал вода: забавна течност, съвсем приемлива за миене, но озадачаваща, когато ти предлагат да я пиеш. – Ще си минем през сърбите и изобщо няма да ги питаме!

- Не знам – усъмни се Хер Дидев. – Ако сме признали Косово, сърбите сигурно ще са ни сърдити.

- Абе я майната им на тия, бе! Те когато пътуваха свободно, а ние се гърчехме в социализъм, дремеше ли им за нас? Не им пукаше. Подиграваха ни се и се правеха на велики. Сега не само Косово да им вземат, ами България да си прибере всичко до Лесковац, унгарците да си вземат Войводина, а тъпите сърби да си се преберат в Белград, който да си остане пашалък, какъвто си е.

- Недей така – опита да внесе мир Хер Дидев. – Да не създаваме прецеденти, които могат да се окажат вредни при аналогични ситуации у нас.

- Мо-о-оля!!!

- Иска да каже – обадих се, - че е опасно, ако турците в Кърджали решат да се отделят от България и тези, които сега признават Косово, ще трябва да признаят и тях.

- Не ме разсмивай! Първо, хайде да видим как Евросъюзът ще позволи да се отдели територия от него. После, Кърджали никога не е било и няма да бъде обособена област, каквато Косово винаги е било. И, накрая, всички знаем за какво е нужно независимо Косово, за което Кърджали не е. Имам предвид наркотиците.

Келнерът се появи с поднос с 6-7 различни риби и няколко адриатически рака, които са големи, приличат на скариди но не се и са по-вкусни от тях. Всичко беше наловено и доставено през същия ден. Изправени пред труден избор, много по-труден от този, който стоеше пред българската държава по въпроса дали да признае независимостта на Косово или не, ние взехме соломоновско решение и накарахме да приготвят от всичко по малко и да го сервират по средата на масата.

- Добре де, какво правим последно. Откъде се връщаме.

- През Сърбия!

- По-добре през Румъния.

- Аз лично се прибирам през Сърбия, за да видят, че не ми пука!

- Аз все пак предлагам да се приберем през Румъния – настоя Хер Дидев. - Ще спим още веднъж в Будапеща и ще ядем гъши дроб с пюре и галушки.

- А защо не направим така – намесих се. – Батко ще се прибере през Сърбия, а Хер Дидев ще мине през Унгария и Румъния.

Понеже и тримата бяхме тръгнали всеки със собствената си кола, моето предложение изглеждаше абсолютно изпълнимо.

- А ти откъде ще минеш? – попита ме Хер Дидев.

- Аз ли? Аз ще мина през Косово и Македония.

- Евала, Батко! – прошепна Батко и в очите му прочетох искрено възхищение. – Пич си.

- Дори предлагам – прeдложих – да се състезаваме кой ще се прибере пръв.

- А-а-а, не е честно! През Румъния е по-далеч!

- Тогава да дадем на Хер Дидев няколко часа преднина. Колко? Пет? Шест?

Решихме да му дадем шест. Хер Дидев стана, опита се да плати своята част от сметката и след като не му позволихме, качи се в колата и запали двигателя. Батко изтича навън, за да му подаде една биричка за из път и после се върна на масата. Взехме по едно филе от ковач, невероятно вкусна адриатическа риба, и поръчахме още една бутилка австрийски гевюрцтраминер. На другата сутрин се метнахме по колите и дадохме газ, защото Хер Дидев сигурно вече беше в Будапеща.

 

- И какво? – попита след два дни Теодор, братовчедът на Милен.

Бяхме седнали в Murphy’s на по уиски с бира.

- Нищо – вдигна рамене Хер Дидев. – Батко се оказа прав. Нищо не му се случи в Сърбия.

- А как беше в Косово и Македония?

- Ами като в Косово и Македония. Нищо особено.

- Добре де, кой спечели състезанието? Кой се прибра пръв?

- Хер Дидев – признах аз. – Защото онази вечер двамата с Батко се напихме и на другата сутрин се успахме.

Такива ми ти работи...

 

 

 

като всеки път:)

Браво!
Поздрави!

НАРКОТИЦИТЕ И КОСОВО Е ВЯРНО

право думаш.За наркотиците.

ама... на ЕС сме му през границата.... че да не разрешава някакво отделяне на територии :)

Чудесна история, много смях и истина събрани в малко думи с весела история... :)

е ква ли е им далаверата на наште "управляващи" да не би да се явяват регионални дилари то нали сме в Европата май напте ште са "троянския кон" на албанците косовари или косовските албанци

Човек, ти не си реален! ... Как се наричаш?

Mnogo wqrno i dobre napisano :)
Obadi se kato minawash prez Kosovo drugiq pat :)