- Аман от тези турци! – удари Батко Светльо с юмрук по масата. Дали шумът от удара или пък думата „аман”, предизвика извръщания на глави от съседните маси. – Малко им беше възродителният процес!

Батко тъкмо си беше изпил водката за отскок и се възмущаваше от забавянето на келнера, комуто той надлежно беше поръчал и една „йени ракъ” с някакво кьопалце. Всъщност Батко все още не познаваше своя истински източник на възмущение, защото Батко анасонови напитки мразеше, а поръчаната от него беше именно такава, но той все още не го знаеше.

- Не забравяй все пак – тихо се намеси Теодор, братовчедът на Милен, - че се намираме в Турция. Какъв възродителен процес?...

Бяхме кацнали в Бодрум – хем да поотморим от тегавите столични кръчми, хем да отскочим до остров Кос и да ударим по бира под дървото на Хипократ, хем да се огледаме за някой друг имотец. Къщите там още са евтини, но това няма да продължи дълго, мисля си аз, а и другите, което личи от известната припряност, с която пият.

- И аз съм на мнение, че възродителният процес беше едно от малкото хубави неща, които някога някоя българска власт е решавала да направи – включи се и Милен. Той по образование е философ, но не се срамува от това. – Вижте новините: каквато и простотия да се разлее, каквато и свинщина да стане, спрягат се турски имена. Син убил баща си. Как се казва? Мюмюн Исмаил. Скъсала се стена на язовир. Кой отговаря? Яшар Демиров. Сече се гора. Кой я сече? Фирмата на Ахмед Караахмедов, общински съветник от ДПС! Камион размазал автобус... Хайде да не говорим повече, че се ядосвам!

- Ще повърна! – каза Батко, узнал за анасонавата същност на ракията си. – Келнер! Гел бурда!

- Виновно е ДПС – опита се отново да бъде мек Теодор. – обикновените турци с какво са виновни?

- С това, че са прекалено обикновени. Толкова обикновени, че са направо неграмотни. Гласуват от страх или злоба за хора, които не познават, и които са същите неграмотни, продажни и раболепни идиоти като тях. Неграмотни мутанти нямат право да гласуват!

- Венсеремос! – понадигна се Батко, но не стана ясно дали се въодушеви, защото се съгласи с гледната точка на Милен, или пък зъщото най-сетне му донесоха The Balvenie Double Wooded Single Malt – течност, която не е ясно как се беше намерила в крайбрежната рибна кръчма на Гюмбет, но с която Батко би завършил с чест не само тази, но и която и да е друга вечер на света. А всъщност какво точно означава „венсеремос” Батко може би знаеше, а може би си мислеше, че значи „наздраве”.

- Освен това се влачат и от Турция да гласуват с автобусите. Понеже са некадърни и един тютюн не могат да отгледат, протестират и искат да им го изкупуват, въпреки че е мухлясал и пълен с пясък. Дават язовири на турци, после тези язовири се късат и потапят турски села. Турският министър на авариите е толкова тъп, че трябва да се намеси турският министър на екологията. И докато първият министър е тъп като дъб, вторият е тъп като гъз! Това е проблемът. Всички били мошеници и всички краднели. Да, ама има огромна разлика между що-годе интелигентен и грамотен мошеник, чието име завършва на „-ов” и примат, пръкнал се кой знае откъде с име, завършващо на „-оглу”. Първият ще гепи, ама може и работа да свърши. Докато вторият е просто бездарен, зъл и алчен. Той ще заколи и кокошката със златните яйца, да ме прощава Лафонтен.

- Това вече е расизъм – каза Теодор и реши да мине на бяло вино. – Пак ти казвам: проблемът е ДПС.

- Ако не гласуваха под строй за ДПС, ДПС нямаше да е никакъв проблем!

- Стани, стани-и-и, юнак балкански-и-и!!!

Решихме да сменим заведението, защото разговорът зацикли. Бодрум е разположен на няколко залива. Най-известен е с това, че климатът там е непроменлив от май до октомври – еднаква, не много висока температура, ниска влажност и никакви валежи. Е, за някои хора Бодрум е известен и със старото си име – Халикарнас, но да не изпадаме в ненужда носталгия по елинистично-римската античност. Та, по крайбрежните улици на тези заливи има чудесни chillout барчета с уханни наргилета и правилни напитки, които карат ума да мечтае, а сърцето да копнее. Там се седи на везани възглавници и никой за никъде не бърза. На едни такива възглавници се тръшнахме и ние и се заоглеждахме на кого да поръчаме.

- Веднага се връщам – каза Батко и стана.

- Къде отива? – попита Милен. – Ще пикае ли?

- Не вярвам, вече пика върху някакъв паметник.

Всъщност Батко не се отдалечи много, така че дори и през музиката, тиха, нежна и подбрана с вкус, успявахме да чуем какво говори.

- Пиши! – нареди той на секретарката си, която, предвид късния час, вероятно беше извадена от леглото с телефонното му позвъняване.

Ние, останалите браточки, разпалихме наргилетата си и се приготвихме да подслушваме. Теодор беше поръчал тютюн с пъпеш, а Милен – с ябълка, канела и портокал. Аз не пуша, дори и наргиле.

- Още утре да се обяви ДПС извън закона! Пишеш ли? Добре. Съображения: етническа партия на олигархичен принцип, изнудваща всяко правителство и генерираща идеология на корупцията. Ако арменците направят партия, която да идва на власт с автобуси от Армения, да се забрани и тя. Това можеш да не го пишеш.

- Все пак Армения не е съседна държава и нямаме с нея толкова вълнуващо общо минало – вметна Теодор и помоли момчето за ново въгленче.

- Едно не знам – възмути се Милен. – Що за народ сме да развяваме Ботев и Левски като знамена и същевременно да плюем на всичко, в което те са вярвали и за което са се борили!

- Тихо, да слушаме – укроти го братовчед му.

- Второ – продължи да диктува Батко Светльо, - Емел Етем да се арестува за кражба на държавни средства при предишните наводнения. Джевдет и той да се арестува, че един приятел ми се оплака, че му е искал огромен рушвет. Ама как няма да му иска, като знам бордове, където турците имат само един представител, обаче нагло искат 60% от далаверата... И това можеш да не го пишеш. Трето, да се забрани говоренето на турски на обществени места, носенето на фереджета, проповядването в името на арабски ислямизъм и воят от минаретата в часовете за почивка. Четвърто, да се поръча изследване, което да покаже каква е била съдбата на българите в Турция, Гърци, Румъния и Сърбия. Имат ли си партия, тази партия във властта ли е, има ли си обръчи, взима ли рушвети, заплашва ли със саботиране на „етническия модел” и т.н.

- Виж, това е хубаво!

- Хайде да си ходим – предложих аз и се огледах за симпатичното момче, което да ни направи сметката.

- Хайде – съгласи се Теодор не за друго, ами защото имаше уговорка с една девойка да се видят по-късно.

- Светка, стига си говорил по тоя телефон!

- Добре. Поръчахте ли ми уиски?

- Не, тръгваме си.

И наистина си тръгнахме. Потопихме се отново в нощния живот на Бодрум – чудесно място, където обезличаването на all inclusive още не е пуснало пипалата си. Вървяхме по чаршията, търговци ни тупаха по рамото и викаха: „комши, комши”, магазините, къщите и сърцата бяха отворени. На пристанището се поклащаха яхтите, а в далечината светеше крепостта. Тоедор и Милен се пуснаха по жени. Батко задряма на рамото ми, а аз прочетох написаното дотук и като видях, че изобщо не се е получило смешно, го скъсах. Обаче, както е казал богословът Михаил Булгаков, ръкописите не горят.

Епилог

 

На другата сутрин, тоест към 16 часа, разбрахме как е продължила нощта. Милен намерил някакво заведение тип „мюзикхол”, където в кръга на евтин прожектор желаещи комици-любители от публиката получавнали възможност да се изявяват пред присъстващите пияници. Милен се записал, водещият го представил и той се изправил пред протритата плюшена завеса и започнал:

- По повод наводненията в град Цар Калоян. Лично аз учредявам по 5000 лева помощ за всеки пострадал Хасан или Исмаил от това село, когато той ми докаже, че не е гласувал за ДПС, което контролира язовирите и министерството на авариите, и когато подпише декларация, че няма да да гласува за ДПС и вбъдеще. Иначе, ако ще гласува пак за ДПС, да го духа и да мре! А сега няколко смешни думи: павиан, трътка, ядец и прочие...

Така се опитал Милен да разсмее публиката, обаче останал неразбран, защото публиката се състояла изключително от турци от Измир и Анкара, които имали къщи тук или пък били дошли на гости при приятели. Какво правел в това време Теодор ли? Не по-малко пиян от братовчед си, Теодор се опитал да събере пари от присътващите в една тенсина шапка Wilson, но те любезно извърнали поглед в другата посока.

- Хайл Хитлер! – изкрещели двамата братовчеди на прощаване, но никой не им обърнал внимание. Както не им обърнали внимание и миналата година на остров Самотраки, където те напили някакъв местен баровец и го карали да вдига тостове за дивизията „Принц Ойген”, на чиито криле българският бутуш стъпил в Кавала, на Тасос и Самотраки – изконни български територии. Не им обърнали внимание, а е трябвало. Иначе баровецът се казвал Янис, имал болна от рак жена, поради която причина си търсел българка да се ожени отново. Въобще, объркана работа, объркани ценности...

Голяма напаст...Ако не купиш нещо отношението и тона рязко се променя.Такова поведение знаем какво означава.Търговски трик не, най обикновена простотия издаваща нищожното количество на интелект.Поздрави за поста)

Васисуалий, Варвара забавлява ли се?

Благодаря ти и поздрави!:)))

izrod takyw,kato nyamate mozik taka ste bade

Съберете постингите си в една книга и я издайте! Пазарът е зажаднял за интелигентни и мислещи автори!
Браво!

pylna naciska glupost .......

машалла ,аферим, чоджум и чок селям. Чок тешекюр и за четивото!

хубав разказ..подигравка с пропити от алкохол мозъци....нормално е да се чуят подобни изказвания от българин....видяхме как се изказваха бг войници в Ирак...грях е да се очаква нещо по-умно и интелигентно...

ама 10-те % неуки турци завладяха цялата власт в страната ни.
Как стана тая работа ?!

Bravus,golema rabta,mnogo trud,mnogo akil,day ose Bay ganyo...na Iztok

на вас все някой ви е виновен...дпс,турците...... абе,забравихте ли като сами се избивахте едно време.../българският гулаг/....интелигенция не сте оставили...жалко, май сте я изкоренили..та вече няма да я видим....но бай Ганйо'то у вас не си умира!

Ужансно ме забавлава, когато селяни се опитват да се разхождат из българската история - боси, с царвули или с колело. Най-важното е да покажат, че им меришат краката. Останалото няма значение. Тяхната суета се свежда да осмърдят всичко около себе си.

Великолепни текстове! Поредния къс разказ, в който може да се прочете толкова много. Не мога да повярвам че няма да има повече публикации. Искаме още. Това е наслада в най-чиста форма. Едновременно непретенциозно и съдържателно. Уникално остроумен почерк. Поздравления!

Жалко, че не е активен блога вече. Всички искаме още. Или поне книга. Кога ще издадете книга? Къде ще мога да я купя?

Този коментар мога да сложа под всеки един текст тук. Просто едва сега желанието ми успя да надделее над мързела.