Прочетен: 5752 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2007 18:36
Достигна до нас новината, че учителите от Френската гимназия щели, като вопъл срещу ниските си заплати, да пишат на всички ученици шестици. Така те щели били да протестират срещу уравнивиловката (каква вдъхновяваща дума!) и същевременно да набутат държавата да плати много стипендии за отличен успех, щом като не ще да им увеличи заплатите.
Тази новина ни намери в съседна, слънчева и, за съжаление, вече осеяна с кръвожадни катаджии, Гърция. Бяхме се събрали неколцина пияници в Порто Карас да поиграем тенис и без време да изгорим на потници, което и стана. Така е, когато човек не ходи на плажа, да се изпече равномерно като другите хора, ами от корта – право в кръчмата.
- Аз се солидаризирам напълно с учителите – каза Румен, докато излизахме през бариерата на Порто Карас и завивахме по пътя към Неос Мармарас. – Не може на шофьорите да се увеличават заплатите, а на учителите и лекарите – не.
Всъщност бяхме тръгнали на кръчма с джипа на Румен по две причини. Първо, защото имаше допълнителни седалки, на които да се донатъпчем, и, второ, от известно време Румен имаше ново гадже – дребна непиеща девойчица с шофьорска книжка, която Румен слагаше да седне от лявата си страна, между волана и шофьорската врата, докато кара пил на връщане от някое заведение. Както повечето от нас, Румен не пие карал, в което намира достатъчно основание да кара пил. Та, когато го спрат в такова състояние за проверка, той просто се премества надясно, а гаджето му невинно си подава документите на приближилия се до прозореца на колата катаджия. Ако се наложи, подлага се и на проверка с дрегер.
- А пък аз – казах аз – да съм на държавата, ако учителите от френската направят такова нещо, ще назнача атестационни комисии да изпитат всички ученици върху целия материал и който не успее да защити шестицата си, ще изхвърля като киртак даскала, който му я е писал: явно не става за това, за което му плащам.
- Хайде стига бе, Румене! – възмути се Теодор в такава степен, че се оплиска с узото, което надигаше от малка 200-грамова бутилчица. – Като искат по-високи заплати, да съкратят излишните учители и останалите ще получават повече.
Румен го изгледа злобно в огледалото за обратно виждане. Той мразеше миризмата на анасон. Докато стигнем до кръчмата, която беше чак на другия край на Неос Мармарас, и изобщо нямаше да ходим там, ако не бяха обещали да ни опекат агне, което на фона на баналните лефери, фагрита и барбуни си беше направо екзотично, Теодор и Румен се скараха жестоко. Милен взе страната на братовчед си и обясни на Румен, че няма какво да бъдат жалени учителите, които бачкат половин година по половин ден, а през останалото време бичат частни уроци за по 30-40 лева на час, на които и данъци не плащат.
- Дай тогава и на лекарите да не се вдигат заплатите – саркастично процеди Румен, докато се настаняваше на масата между мен и батко Светльо, за да не е до Теодор, който седна отсреща при Милен и Лаханата, което беше тъпо, защото гледаше към кухнята и трябваше да вика келнера, когато имаше нужда от това. Жените се събраха в другия край и след третото узо въобще забравихме за тях.
- Разбира се, че няма да им се вдигат! – учуди се Теодор, че този въпрос изобщо би могъл да се поставя за обсъждане. – Чакай, бе! Когато си търси работа, лекарят, учителят, Сульо, Пульо и всеки пита: какво има да се работи и за колко пари. Казват му: това и това за толкова и толкова и той казва „добре”. Ако не иска, чао!
- Аз предлагам – опита се да фокусира батко Светльо, който, след като два пъти беше сменил узо с водка и водка с узо, си поръча метакса – като таксиджиите да направят и боклукчиите и онези с лайнарките и да блокират кръстовищата с боклуци и лайна и да искат повече пари!
- Я си пийни малко биричка да ти мине – каза Милен и грижовно извади ръкава му от чинията със салата, в която, сякаш напук, бяха сложили повече зехтин от обикновено, за да направи по-голямо леке на батковата риза.
Донесоха агне, но понеже вече бяхме преяли с пържени калмари и кьопоолу на дебели филии пресен ръчен хляб, ние се отвратихме и потърсихме утеха в социалната проблематика на родината, от която ни деляха едно КПП и два гръцки акта за превишена скорост.
- Мен най ме дразнят тютюнопроизводителите – намесих се аз. – Като не им купят мухлясалия и пълен с пясък тютюн, те затварят пътя и палят бали. Аз купих 50-тина декара в Банкя и докато чакам да влязат в регулация, ще засадя там орхидеи. И ако държавата не ми ги изкупи, ще затворя околовръсното шосе.
- Така, де! – удари с юмрук по масата Милен, от което батко се стресна и ръката му падна в чинията със салата. – И аз другия месец отварям една бизнес-сграда. Ако не ми се дадат всички офиси под наем, обявявам гражданско неподчинение и блокирвам Орлов мост.
- Ние сме с теб! – бодро извика Теодор и върна агнето, което така или иначе никой не ядеше, на келнера с крилатата фраза: „Заври си го в гъза!”, но предвид обстоятелството, че всъщност келнерът беше българин и разбра крилатата фраза, ситуацията пое курс към тотална конфузия.
Жените взеха нещата в свои ръце, платихме и отидохме в едно клубче в центъра над града, точно над морето, където си обещахме да пийнем само по едно малко и да си ходим. Неос Мармарас е интересен град. Намира се по средата на Ситония, средния пръст на Халкидическия полуостров, и всъщност е разположен на няколко толкова стръмни хълма, че има почти отвесни улици. Долу, покрай брега на удивителния залив, минава главната улица. Там са и кръчмите. Там вечерите (вЕчерите, а не вечЕрите, макар че знам ли...) са омайни и уханни от май до октомври. Всичко това кара хората да поръчат бутилка Dimple, макар че аз със сълзи на очи молех да е Cardhu.
- Дайте да направим синдикат! – каза Теодор и, едва след като се увери, че келнерът е разбрал да донесе още лед, разреши на диджея да пусне следващото парче. – Спешно се нуждаем от социална защита на елементарните си права.
При тези думи батко Свитльо се разрида така горестно, че на всички ни стана много мъчно и поръчахме още една бутилка Dimple.
- Плаче, защото няма навигация в новата служебна кола – шепнешком обясни Милен и гушна батко, та да се наплаче на воля.
- Да направим синдикат! – съгласих се аз. – Иначе каквото изкараме ние, ще ни го вземат като данъци и ще го дадат на пенсионерите.
- Пенсионерите – поде мисълта ми Румен – ще го изядат, после ще го изсерат и изпикаят и ще го занесат за изследване в поликлиниката.
- Да закрием поликлиниките! – изведнъж възвърна мъжеството си батко Светльо и всички ние толкова се зарадвахме, че поръчаихме трета бутилка Dimple, обаче той бил свършил, та донесоха Cardhu, което ми помогна да разбера, че няма непостижими цели, стига да пиеш дълго и упорито.
- Това ли са ви малките питиета... – с горчивина не ни попитаха, а по-скоро констатираха жените.
- А според вас не са ли? – заядливо обърна етикета на бутилката към тях Милен. – Какво пише тук? 700 грама. Големите са по литър.
- Аз – казах аз и се прокашлах, за да дам знак, че вече говорим по работа – участвам в един конкурс за обществена поръчка. Ако не го спечеля, възнамерявам да протестирам. Ще изкарам всички служители от офиса на палатков лагер пред La Capanina и няма да пускаме депутатите да обядват, докато не ми възложат поръчката!
И изведнъж сякаш стана магия! Музиката затихна. В очите на приятелите ми припламна непокорен възрожденски пламък и те, като далечен тътен, отначало тихо, но после все по силно и по-силно, все по-мощно и по-мощно запяха:
„ Стани, стани, юнак балкански...”
Готов съм да се закълна, че в началото на втория куплет се включи и оркестър, но може да е било и от алкохола...
.....
На другата сутрин се събрахме на корта. Първи трябваше да играе Милен с някакъв англичанин от посолството в София. Мълчахме. Слънцето караше по някоя издайническа вена да пулсира на челата. За сетен път проклехме византийците, че в тенис-клубовете на луксозните им хотели не се предлага шкембе-чорба или поне таратор, но с много сол и чесън.
- Ей, кортаджията! – не издържа батко Светльо и като една Боримечка съдбоносно се възправи в своя оранжево-тъмносин екип Fila – Дай пет бири, да не ти строша ракетата в главата!...
Човече, за Гинес си, искам и аз в твоя синдикат! :)))))
22.06.2007 21:07
Ама другия път, ако качиш няколко снимки на пейзажа, още повече ще ми хареса :)))
Дали за такъв талант не трябват повече читатели?
30.01.2008 10:06
