Прочетен: 10154 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2008 21:09
Бяхме станали от масата си в „Капитан Дрейк” и бавно се изнасяхме по посока на ресторант „Корона”. В „Капитан Дрейк” изпихме по няколко аперитива, докато чакахме Батко да пристигне от Поручик Чунчево в Балчик, където, в хотел „Мистрал”, бяхме базирали щаб-квартирата си за уикенда. Там по-рано същия следобед с Милен, Теодор и Хер Дидев бяхме изпили още по няколко аперитива в климатизираната притома на лоби-бара, кротко разтворили лаптопите и небрежно ровичкайки в световната мрежа. От рецепцията бяха потвърдили резервацията в „Корона” и, ето, сега се изнасяхме бавно към него.
Изнасяхме се бавно и внимателно от страх да не изтрезнеем по пътя, което щеше да означава, че на вечеря ще седнем с лек махмурлук и ще трябва да започваме всичко отначало. Пак от този страх Батко час по час пускаше в обращение плоска половинка черен Johnnie Walker, каквато винаги държеше в шофьорската врата на колата за непредвидени случаи като попадане в задръстване, зацапване на филтъра на климатика или пък обща неудовлетвореност от живота и дребните подлости, които го изграждат.
- Узо, тарама и препечени филийки – както винаги беше екзактен в описанието на ситуацията Батко.
- Колко – тъпо попита келнерът, който току-що ни беше настанил на запазената за нас маса в „Корона” и може би си мислеше, че за тази вечер вече е работил достатъчно.
Батко направи компромис с принципите си и се обърна, за да го удостои с поглед:
- Какво „колко”?
- Колко узо, колко тарама и колко филийки.
- Много – даде му последен шанс Батко и отново му обърна гръб.
С присъщата си мекота Хер Дидев уточни количествата и келнерът се отдалечи, псувайки на ум София и всичко произтичащо оттам. Аз пък захлопнах менюто с разочарованието на читател на криминален роман, който знае кой е убиецът, и с прискърбие установих, че ресторант „Корона” вече не е това, което беше, не че някога е бил нещо особено.
- Голям майтап – сложи Батко останките от уискито по средата на масата. – на олимпиадата някаква лекоатлетка от Иран тичала по фередже и шалвари.
- Не е тичала, а е бягала – педантично го поправи Хер Дидев.
- А плувците плуват ли или плават?
- Сигурен ли си, че е от Иран? – попита Теодор, братовчедът на Милен.
- Не – отговори Батко – и не искам да бъда.
- То не е било точно фередже и шалвари, а някакъв специално конструиран за мюсюлманки екип, който бил покривал главата и не очертавал съвсем категорично задника, запазвайки при това някаква аеродинамичност.
- Вместо да ги разстрелят… - започна да развива Милен своето виждане за участието на фундаменталистите в олимпийското движение, но после се отказа, понеже се появи келнерът с узото, тарамата и филийките. Поръчахме му още някакви безрадостни риби и миди, за които се твърдеше, че са от ферма, и го пратихме да се труди.
- Най-красивото на олимпизма е възможността, която той дава на цивилизациите да общуват помежду си.
- Абе, Хер Дидев! – сложи ръка на рамото му Милен. – Най-красивото на олимпизма е далаверата. Я питай Батето дали му дреме за цивилизациите!
- Плюс това – добави Теодор, братовчедът на Милен, - олимпийските игри са си древногръцки. Това не е ли цивилизация?
- Тогава атлетите са се състезавали по пишки – каза Батко, който е наясно с античността.
- От пишките до фереджетата: ето това е израждане и деградация.
- А може би е еволюция.
- И все пак – продължаваше да упорства Хер Дидев, - аз мисля, че всички цивилизации са еднакво качествени и трябва да се уважават.
- Виж сега – без да иска сипа в уискито си узо Батко, но това не го накара да се чувства нещастен, напротив, - Ще те попитам нещо: премиерът на Япония ли се облича в костюм или премиерът на Англия се облича в кимоно? Помисли и пак ще си говорим за цивилизации. А оная атлетка от Иран, като не може да тича по голи кълки, да си седи там в кочината! С нея ли ще се съобразяваме? Ето, аз съм фашист. Както тя е мюсюлманка, аз съм фашист и моите убеждения ми забраняват да тичам по една писта с представители на непълноценни раси. Да се махат всякакви там негри и прочие!
- Е, то така става много лесно. Май всички рекорди в бягането са на негри.
- Дай тогава да пуснем и коне!
- Е, Батко, не се ли увличаш?
- Защо? Във всеки човек живеят едновременно много личности. Нормално е някои от тях да са фашисти.
- С тази разлика, че фашизмът е единствената официално заклеймена идеология. Това е станало на Нюрнбергския процес.
Батко замълча и се намръщи. Намръщи се и се замисли. Замисли се за това, че колкото и да е хубаво да се пие узо, рано или късно пак ти се допива уиски. Повика келнерът и го накара да проучи с какво разполага мизерният им бар и когато сред просташките петгодишни дестилати от рода на Ballantine’s, Passport и Teacher’s се очерта бутилка някакъв що-годе приемлив Dimple (Pinch) 15 years blended, Батко немедлено я поръча.
- И една бира! Малък Heineken. Добре, де! Щом не може да сме фашисти, ще си основем църква, която да ни забранява да плащаме сметки в заведенията. Изобщо ще ни забранява да даваме пари. Ще ни позволява само да взимаме.
- И ако някой ни накара да плащаме, ще наруши правото ни на религиозно самоопределение!
- Именно!
- Пък който иска нека да тича по шалвари и фередже!
- Това нас не ни засяга. За нас важно е духовното.
- Ом-м-м-м-м… - басово завибрира Батко, опитвайки се да съчетае персоналните си вибрации с вибрациите на вселената, но келнерът изглежда го разбра погрешно и му донесе още една бира.
до сега да го правя? И докато си пия кафето си мисля, как да Ви се осигури финансова независимост. Аз ли да напавя фондация, или тези дето спират еврофондовете да се заемат. Че не трябва да плащате то е ясно. Не стига, че сте ги посетили и пари да искат. Срамота! След третото уиски и друга идея се роди. Компанията трябва да се доокомплектова. И като си тръгнете разочаровани от поредното заведение, щом се отдалечите на безопасно разстояние да идват танковете! И да го събарят! И така да обикаляте цяла година, от заведение на зеведение и от хотел на хотел. Вие напред и танковете след вас. И никакви пари на хаирсъзите! А Вашият интелектуален и народополезен труд трябва да се заплаща както труда да депутатите от Европарламента.
31.08.2008 17:31
..wuprosa e da se gowori za 4ujdenzite !!!
i az si srubnax edno GLENLOCHY, Old Malt Cask, 49 Years, no mi se stori dosta "soleno", koeto wsu6nost me o4udi...
Posle se setix za edin star wiz.., koito dosta delikatno izrazqwa razli4iqta mejdu naciite :
Ta zna4i na finala ne edin izwesten poeti4en konkurs se sre6tat dwama korenno razli4ni subekti...
..ediniq bil ewreiski rabin...
...drugiq bil awstraliiski ow4ar...
( i dwamata kadurni i 4itawi mom4eta..)
finala imal edno prawilo:
publikata izbira edna duma i za edna minuta wseki ot finalistite trqbwalo da sutwori nqkakwo stix4e...
...publikata izbrala dumata "Timbuktu"...
..(belejka-Timbuktu e malko selze w pustinqta saxara)
ta rabinut zapo4nal:
..sled po4ti minutno mul4anie toi izstrelql sledniqt kuplet..
"I was a Rabbhi all my life -
I had no woman, I had no wife;
I read the Bibel through and through -
on my way to Timbuktu!"
zqlata zala stanala na kraka i zarukoplqskala...
sled kato se pouspokoili wlqzul ow4arqt
pokazali mu dumata i toi bez mnogo da misli iztrelql slednoto...
"When Tim and I to Melbourne went,
we found some girls in our tent -
they were three and we were two,
so I 'buk' one and Tim-buk-tu!"
dqwol da me wzeme,ako znam koe e po dobre...
mudra glupost ili prosta6ka jiznenost...
(no 4esto se sre6tat...i dwete)
03.09.2008 03:04
Това бяха последните му думи:
По същество конфликта, който съществува днес, не е нищо повече от старомодна борба за власт, отново представена пред човечеството в полурелигиозни парадни одежди. Разликата е в това, че този път, развитието на атомната енергия изпълва борбата с призрачен характер; и двете страни знаят и признават, че ако враждата се влоши в реална война, човечеството е обречено. Въпреки това знание, държавници, на отговорни позиции от двете страни продължават да прилагат добре познатата техника за сплашване и деморализиране на противника демонстрирайки превъзхождаща военна мощ. Правят го, въпреки че такава политика води със себе си опасността от война и гибел. Нито един държавник на отговорна позиция не е посмял да следва единственият курс, който носи обещание за мир, курса на наднационална сигурност, тъй като за един държавник да следва такъв курс би било равносилно на политическо самоубийство. Политически страсти веднъж, когато са били разпалени в огън, изискват техните жертви... Цитати от...
03.09.2008 10:15
denq na smurta e weren, no ne i fakta, 4e towa sa poslednite dumi na Einstein...
za sujalenie te sa zagubeni za istoriqta, t.k. sa bili izre4eni na nemski ezik, a dejurnata sestra w klinikata (Princeton, USA) ne e goworela nemski...jalko
edin ot ljubimite mi zitati na Einstein e dosta po kus , no i po zini4en i xumoristi4en:
"...ne znam kakwi 6te sa orujiqta na 3-tata swetowna woina, no znam kakwi 6te sa orujiqta na 4-tata - luk i streli!..."
03.09.2008 22:38
еволюираме ли?
и това ли била тя?
че то ставало лесно.
ама някой да ти каже.
23.09.2008 12:59
s usmiwka
PI
10.10.2008 11:47
