Вече съм сигурен, че ние сме едно изгубено поколение, което не гледа достатъчно телевизия. Иначе щяхме да сме гледали за Великолепната шесторка по БТВ и щяхме по-компетентно да я включим в разговора си за благотворителността, но тъй като никой от нас не я беше гледал, решихме да я включим абсолютно некомпетентно.

- Абе, чудя се – зачуди се Теодор, братовчедът на Милен, - на тези деца от Могилино ферарита ли искат да им купуват? То не беше събиране на пари, то не беше чудо! От няколко седмици цялата ни земя като една човешка длан* врещи и изпраща SMS-и.

- Те нямат шофьорски книжки – внесе така необходимата доза отрезвяване Милен, братовчед му.

- Пък и на тях едва ли им трябват ферарита – скромно се включих аз и махнах на келнера.

- А ми да! – доразви мисълта ми Теодор. – Ферарита трябват на нас. Оти моеме да ги караме. У банята че влезе чистиот човек, оти он знае що е баня и има навикот да се баня. Мръсниот нема да влезе, оти он не знае що е баня.**

Бяхме седнали в един нов гръцки ресторант, собственост на приятеля на Вави Стефан Шарлопов. За жалост, кръчмата беше пълна с парвенюта, а персоналът беше традиционно неадекватен, което доказа и повиканият от мен келнер, неговата мудна походка и мърлявото изражение на лицето му. След като поръчахме нещата от първа необходимост като узо, октопод и хтипити, Милен попита:

- А имате ли пармезан?

- Не – изкриви в презрителна гримаса лицето си мърлявият сервитьор и погледна Милен така, сякаш е някакъв мръсен червяк и низък роб***, който не може да направи разлика между сосовете „Пуше” и „Лафайет”. – Това все пак е гръцки, а не италиански ресторант!

- Гръцки ли е? – невинно попитах аз. – Тогава, ако обичате, tessera soublakia, kolokiqakia fritas kai skordalia, melinxania, tsaxiki, kalamari epano thgani kai ena mpira.

После погледнах почти разплаканото лице на келнера и човечно добавих:

- Parakalw!

Той се прегърби, посивя и заситни към кухнята, минавайки пред погледа на Милен, празен и зареян нейде към далечно и непознато Могилино.

- Въобще – продължи Теодор, - телевизиите са пълни с ексхибиционисти, които денонощно събират пари за сакати и болни деца с едничката цел да ни напомнят за съществуването си. Самите телевизии, не излезли от една благотворителна кампания, веднага влизат в друга и по цял ден вият : „Дай левче за това, дай левче за онова”...

- Вярно ли е – поинтересува се Милен, - че телевизиите и мобилните оператори не печелят нищо и дават всичките пари на горките дечица?

- Да-а-а – в един глас му се присмяхме двамата с Теодор.

- Всъщност на кой му пука?!

- Имах един познат. Жена му и нейни приятелки развиваха там някаква благотворителност. Ние решихме да им помогнем и им регистрирахме фондация. Естествено, сложихме ръка на банковите сметки и успяхме да направим по някой лев. Помниш ли Пахерото, което си купих миналата година?

- Да.

- Е, да е жива и здрава благотворителността...

- А горките сираци?

- Абе, майната им!

Милен гневно заби вилица в последното октоподско пипало, което беше останало в чинията, и се опръска. Теодор поръча още узо и пържени тиквички, а аз хвърлих поглед през рамо:

- Абе, Батко няма ли да идва вече?

Още когато влизахме в ресторанта, Батко видя някакъв свой познат от провинцията, май са били заедно в казармата, наскоро забогатял и много досаден. Седеше на малка маса с някаква, която отчетливо приличаше на проститутка. Щом видя Батко, веднага му се впи, накара го да седне при тях и така вече половин час. Сякаш осъзнал, че вече ни липсва остро, Батко стана и тръгна към нас.

- Ти нищо не разбираш! – подвикна след него провинциалистът-съвойник. – Кварцовите хронографи са много по-евтини и много по-точни от механичните.

Батко забави крачка и леко зачерви врат, но не се обърна.

- И изобщо – продължи да наставлява Батковият новобранец, - не  мога да разбера защо все още се произвеждат механични часовници, които са десетки пъти по-скъпи от кварцовите и по-неточни!

Батко бавно се обърна и с кротък глас очерта истината за нещата:

- Хора като мен купуват скъпи и неточни часовници, именно по причина че хора като теб не могат да разберат защо.

После седна при нас, като остави провинциалиста и проститутката възмутено да шушукат по негов адрес, и отпуши персоналното си шишенце узо.

- Наздраве! – каза Батко.

- Батенце – въведе го в темата Теодор, - какво ще кажеш за средствонабирателните медийни кампании изобщо и за великолепната шесторка в частност?

- Моля?

- Нали се сещаш: някакви смешковци, които не могат да пеят, пеят заедно с други смешковци, които си мислят, че могат да пеят. Ние ги гледаме по телевизора и пускаме SMS-и за онези смешковци, които ни се струва, че все пак малко от малко могат да пеят, а пък парите се събират за децата от Могилино, но какво ще се купува с тези пари, никой не знае...

- Чакай, чакай! Аз предлагам друго! Сервитьорю клет! Gel burda!****

- Ама ресторантът е гръцки, не е турски... – изхленчи келнерът, но все пак застана чинно от дясната страна на Батко и преви гръбнак.

Батко си поръча майотико – една риба, която излиза в Бяло море през май и месото й прилича на риба тон. Естествено, ресторантът не разполагаше с нея и затова Батко тегли една майна на келнера и си поръча ред снапер.

- Какво предлагаш, Батко?

- За набирането на средства ли? Предлагам ние тук да се обединим в нещо като Великолепната четворка и да започнем да набираме средства.

- Гениално! – промълвихме, преклонени пред Батковия интелект.

- Обява – забленува Теодор: - „Малкият Теодорчо, горкичкият Тео, нещастният и онеправдан Теди се нуждае спешно от спа процедури в Alto Adige (Южен Тирол). Дарете SMS, пощенски запис или най-добре банков превод!”

- Малкият Миленчо – подсмръкна Милен – всеки ден прави вливания на по една бутилка 17-годишен Belvenie. Месечният курс на вливане възлиза на 4200 лева. Миленчо ще влива поне още 20 години, така че необходимата за вливането сума е милион и осем хиляди лева. Помогнете!

- ‘Ба си майката! Толкова ли ще изкъркаме?!?...

- Келнер!

- Да, господине...

- Колко ни е сметката?

- 346, 78, господине.

- Обявявам благотворителна акция „Българската Гърция”! Мини по масите и събери дарения от всички. Задръж рестото.

След това ходихме на пиано-бар и пихме уиски, но си го платихме сами.

 

 

 

 

==============================

*	Георги Джагаров – „България”
**	Цитат от стар виц, който е прието да се разказва на този диалект.
***	Иван Вазов – „Епопея на забравените”, „Левски”
****	Ела тук! (тур.)

 

 

 

имам два въпроса:
на какъв номер трябва да пускам смси, за да подкрепя каузата?
и:
колко смса трябва да пусна,за да си осигуря Милен и ти, алкохоле, да ми изпеете "Детелини" на ушенце?:)
поздрави! обективен, забавен и готин си, както винаги:)

няма да е лошо да се съберат средства за оздравително-отрезвителна програма! Не се пита колко ще струва-то е ясно много, но пък е любопитно как ще Ви промени?

Когато местоимението в мн.ч. на учтивата форма се отнася към повече от едно лице (в случая "момчета"), не се пише с главна буква.

анонимен #3,
като добавям и "евалла, машаалла" по адрес на c2h5oh.

предлагам да ви дам няколко урока за подобряване на елинския, че давате фира, тук-таме:)Узото от мен, ххиххииххи

С всичкото ми уважение, Могилино е страхотна кауза, по която да събереш симпатия и дарения, но трябва да се работи широко..Затова смятам, че хора като теб трябва да подкрепят писмото.Иначе, без вашата намеса медиите само hijacked темата.

Аз също избивам фрустрация в дръзки афиши срещу властта, но от място не се
вижда проблемча. Те действат все още с надежда, че е възможно проблема да се реши
законодателно..разбираш ли, искат закон с който да се предизвиква човечност
???!!!Защото явно хората все още крепят някаква надежда, че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.

Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.

Надявам се на твоята лична подкрепа, която значи много.

До българските творци и мислещата общественост на България.
Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството да скрият зад формулата "браним имиджа на България" престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на тясно партийни интереси.
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html

Забележителен разказ.Можеш да пишеш и дано продължиш и да издадеш нещо.А относно средствата наистина съм сигурен че няма да има отчет за това как са изхарчени събраните милиони и за какво са използвани.

Евалла, юнак! Уудхаус е жалък любител.