Улица „Хан Аспарух”, която започваше от Петте кьошета, минаваше покрай градинката на „Св. Георги”, продължаваше отвъд „Витошка” покрай магазина на „Розентал”, за да пресече малко по-късно „Раковска” и да свърши при ресторант „Манастирска магерница”, който се помещаваше в бившата къща на д-р Кръстев от кръга „Мисъл”, беше деформирана и изцъклена като в кълбото на гадателка през оптическия мерник, през който Батко я наблюдаваше от терасата на офиса си. Цевта на новата карабина Winchester SXR Vulcan, която си беше купил предния ден, стърчеше сред жълтите цветове на тагетиса, който твърде успешно се развиваше в бяло пластмасово сандъче, окачено на перилото.

- Защо се целиш в обратната посока? – попита Милен и отпи глътка от някакъв 12-годишен Ликууд със скучен характер и неприятен възжълт цвят. – Движението е от другата страна.

- Те винаги карат срещу движението – каза Батко и зареди. Всички доловиха фатализма в гласа му.

- Кои карат срещу движението? – поиска да се осведоми Дани Митов, току-що появил се с шейкър в ръка: аксесоар, който привлече върху себе си презрителните погледи на останалите любители на чистия малцов скоч....

Чети нататък.