Прочетен: 9963 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2010 20:55
- Има два вида удоволствия – каза Батко Светльо, докато обезкостяваше говеждата опашка, за да я сложи по средата на масата, където седяхме заедно с Теодор, братовчеда на Милен, Милен и Хер Дидев.
Заведението беше в самия център на Мадрид и от улицата трудно можеше да се предположи, че има нещо. Само някакво барче, където някакви хорица изпиваха на крак някакви сервеситки*. Обаче влезеш ли навътре, както в повечето стари мадридски ресторанти, попадаш в поредица от стаи, където нещата вече бяха сериозни. В частност, тази кръчма я знаехме от един мой испански съдружник на име Хуан Луис Касерес Нуньес. Славеше се (кръчмата, а не Луис) с добрата си андалуска кухня, която, макар и крайно южна, ние обилно поливахме с крайно северното червено вино (тинто) от Риоха.
- И кои са двата вида удоволствия? – попита Милен, а Батко с готовност обясни:
- Тези, които показваш, и тези, които криеш само за себе си. Към първите спадат шофирането на ламбургинита, където може би по-голямото удоволствие е не да шофираш, а да те видят, че шофираш. Вторите са такива удоволствия, които по принцип се смятат за срамни и хората им се наслаждават скришом, да речем ваденето на сополи и правенето на топчета от тях. Вторите аз наричам удоволствия от чист вид, защото са удоволствия от самите себе си и не са социално и оценъчно обременени.
- Наздраве! – не скри възхищението си от този мисловен конструкт Теодор, братовчедът на Милен.
- Наздраве! – включи се и Хер Дидев, който тъкмо се връщаше от тоалетната. – Поръчахте ли още вино?
- Да, направо още три бутилки.
- Браво!
- Ти май се грижиш за келнера да не се преумори и да не му се подуят краката! – констатира Милен, който по природа си е лек гадняр.
- Ами, ами! – каза Батко – Да не го чакаме, не за друго. Но, ако искаш, мога да го разигравам да носи виното чаша по чаша.
- Защо – опита се да внесе умиротвореност Хер Дидев – да създаваме излишно напрежение.
- Хайде стига с това напрежение, бе!
- Точно като Доган! Плашило!
При тази натрапваща се аналогия всеки от компанията изложи своите виждания по въпроса има ли в България етноси, между тях има ли етническо напрежение и ако има, има ли нещо общо с него ДПС. Хер Дидев изказа мнение, че българските турци са чисти и трудолюбиви хора, вярно, не винаги съвсем грамотни, но пък, в общи линии, чужди на конфронтацията с българите. На това Милен отговори, че не знае доколко са чисти, защото не им е душил под фереджетата, но че са трудолюбиви много се съмнява, защото един тютюн не могат да произведат като хората. Що се отнася до етническото напрежение пък, включи се и Теодор, братовчедът на Милен, трудно е да бъде разбран такъв идиот, който вярва, че може да има етническо напрежение между българи и турци, при положение че и България, и Турция са членки на НАТО.
- Извинете, вие българи ли сте?
До масата ни се беше изправил невзрачен човечец, облечен в работни дрехи, с гумени ръкавици и кофа с парцал в ръцете.
- Случайно дочух господина да си пее в тоалетната – обърна поглед човечецът към Хер Дидев.
- В тоалетната ли?
- Да, аз се грижа за чистотата на тоалетната тук. Инженер ВиК съм, мил съм кенефи из цяла Европа. Тъкмо отпушвах втора кабинка, когато чух господинът да извисява глас. Пеете чудесно!
Хер Дидев се изчерви:
- Чак пък толкоз… Не знам защо ми стана тъжно и изкарах един-два куплета от „Честит да бъде този ден, във който всеки е роден”. Винаги съм се питал кой е този имагинерен ден в календара, на който сме родени всички… Мислех, че съм сам в тоалетната…
- Песента граници не знай!
- Но нещо в песента на господина – позволи си да изрази мнение клозетният инженер – ме накара да направя заключение, че е притеснен.
- Притеснен е – обясни Милен, - защото забрави да уточни в поръчката си, че ти-бонът му трябва да е съвсем ал-англе.
- Всъщност не е затова – разтвори душата си Хер Дидев. – притеснявам се от тези приказки за етническите конфликти и за това, че България може да стане като Косово.
- Че тя си е като Косово. През България дори минават много повече наркотици! – облегна се назад Милен и облегалката на стола му опря в цокъла от пъстри фаянсови плочки, над които бяха подредени репродукции на картини със сюжети от коридата. Кой знае защо, в повечето случаи побеждаваше бикът.
- Знаете ли – свали гумените ръкавици инженерът и ги хвърли в кофата при парцала, - познавам много турци. Големи майстори на кенефите са. Докато щракнеш с пръсти и вече са отпушили и най-задръстеното клекало.
- Не случайно „кенеф” е турска дума…
- Но сигурно е така – продължи с професионалния си анализ българският чистач на клозети, - защото са започнали много преди нас. Ние сега ги догонваме. Но ако се трудим упорито, след едно-две поколения ще мием клозети толкова добре, колкото и турските гаст-арбайтери.
След тези мъдри думи, проникнати от надежда, кенефджията си взе кофата и се оттегли на попрището си. Милен, който беше минал на риба, се провикна към келнера:
- ЎCamarero!, ЎOiga!**
И когато келнерът се появи, оформи желанието си:
- Una botelle de vino blanco y una jara de agua.***
А Батко, окрилен от рибната идея, добави:
- Para mi una cervezita y guisqui. Despues buсelos de bacalao y alcachofas.****
Когато келнерът изприпка обратно към кухнята, Батко се обърна към нас с бързо накървяващи се очи:
- За турците ли? Виж сега: ако не си сядат на задника и не си траят, много зор ще видят. Какво разбират под „етническо напрежение”, какво точно? Ще ни колят ли, какво? Ще взривяват влакове?
- Хайде, стига Батко! – примоли се Хер Дидев. – Никой не говори за такива работи, на никого и през ум не му минават!
- Не, защото, ако искат така, то си има жандармерия. Знаеш ли как ще се накефят момчетата да ги умиротворят персонално всичките! Ако пък жандармерията не ще, ние, българите, ще се организираме и ще им наритаме задниците.
- Ако пък и това не стане, има си фактори отвън, които ще им освиткат лидерите и всичко ще се свърши.
- Няма да стане ли! – удари с юмрук по масата Батко и чашата с току-що донесеното му уиски подскочи. – Няма да стане ли! Ще ми станат само на селяндуро-ченгета и мюсюлмано-масони. Нещастници! Боклуци!
- Ех, Батко, Батко – казах аз, - ти си непоправим фашист!...
=======================================
* от cerveza – бирички
** ЎCamarero!, ЎOiga! – Хей, келнер!
*** Una botelle de vino blanco e una jara de agua – Бутилка бяло вино и кана вода.
**** Para mi una cervezita y guisqui. Despues buсelos de bacalao y alcachofas – За мен биричка и уиски. После понички от треска с ангинари.
31.10.2008 17:58
04.11.2008 14:10
05.11.2008 22:39
ПОСОЛСТВО НА МИРА.
THE WRITER`S UNION OF BULGARIA.
СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ.(прочети и разпространи).
ПИСАТЕЛИТЕ - ПРОРОЦИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОГОТО СМЯТАТ ЗА ТАКЪВ ! П О К А Н А. www.worlduni.narod.ru , vashkevich@mail.bg. Най-учтиво ви кани на редовните си сбирки на „Дискусионен клуб на интелектуалците за мир”: всеки вторник от 16 часа на адрес;гр.София, ул.”Шипка”№6(кафенето). Следваща тема на 11. 11. 2008 г. ще бъде „Оцеляване и проспиритет в условията на световната криза” с лектор Божидар Попов-автор на програма „НООТУНС”. Заповядайте. За повече информация:тел. за контакти GSM 0889-200141, Михаил Вашкевич;0895-640678, 0889-574223, Божидар Попов.
„Бъдещето на България е неясно и тревожно,оцеляването ни не е гарантирано, ако не променим нещата ни очаква сигурна гибел.”Инициативен комитет.
„Бъдещето на България е неясно и тревожно,оцеляването ни не е гарантирано, ако не променим нещата ни очаква сигурна гибел.”
Инициативен комитет.-вашкевич михаил
шипка 6-кафенето
11.11.2008 13:20
uda4en e, za6toto na4ina na jiwot i mislene, na rabota i siesta, na tworene i razruxa, izwratenost i strast e dosta sxoden..
neuda4en e, za6toto podxoda kum sredniq pri6elez..bilo afrikanez, aziatez( napr. vietnamez..) ili latinoamerikanez , kakto i podxoda kum sobstwenite malzinstwa (kraino sewerni...po4ti frenski..) e dostatu4no razli4no i mi dawa powod da se udiwq za seten put na na6ata, bulgarska dobrodu6nost ( w srawnenie s ispanskata..)
razbira se daje i ispanzite imat granizi, koito obosobqwat nqkoli po awtonomni ( poneje po-bogati..) regioni , kato napr. Catalunya ili Mallorca
mir wam..i nam
11.11.2008 13:20
uda4en e, za6toto na4ina na jiwot i mislene, na rabota i siesta, na tworene i razruxa, izwratenost i strast e dosta sxoden..
neuda4en e, za6toto podxoda kum sredniq pri6elez..bilo afrikanez, aziatez( napr. vietnamez..) ili latinoamerikanez , kakto i podxoda kum sobstwenite malzinstwa (kraino sewerni...po4ti frenski..) e dostatu4no razli4no i mi dawa powod da se udiwq za seten put na na6ata, bulgarska dobrodu6nost ( w srawnenie s ispanskata..)
razbira se daje i ispanzite imat granizi, koito obosobqwat nqkoli po awtonomni ( poneje po-bogati..) regioni , kato napr. Catalunya ili Mallorca
mir wam..i nam
