Прочетен: 8413 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2008 22:38
- Не на корупцията!!! – изврещя пепеляво и по всяка вероятност девствено девойче и ни замери с някакви листовки.
- Не!!! – веднага откликна Батко Светльо и потърси с очи келнера: една нова марда, която Батко се беше зарекъл да уволни, само да се върне Джанфранко (управителят на ресторанта) от Египет.
Келнерът беше зает да пропъжда пепелявата активистка и затова не срещна Батковия поглед. Теодор, братовчедът на Милен, вдигна една от листовките и зачете на глас:
- „Спри корупцията! Когато ТЕ печелят, НИЕ губим!”. Хм...
- Звучи ми познато – включи се Милен, братовчед му.
Седяхме на една от външните маси на ресторант La Capannina при тенис-клуб „Малееви”. Всички бяхме по къси гащи и потни фланелки, защото допреди двайситина минути бяхме играли по двойки на пети корт, като аз и Батко паднахме от Милен и братовчед му, но не защото сме по-слаби, а защото предната вечер бяхме препили на някакъв купон, без никой да ни кара насила да го правим.
- Чух го по телевизията – продължи Милен, като не се остави да го разсеят неговите талиателини с песто и пресни манатарки, които току-що пристигнаха на масата. – Беше някакъв клип, ама не го видях, защото в това време ровех в хладилника.
- Май имаше нещо такова: човек дава пари на лекар, лекарят ги взима...
- Не, май беше катаджия.
- Не беше ли държавен чиновник?
Оказа се, че никой не е гледал клипа.
- Май беше сервитьор – реши да доизчерпи списъка с възможносните Батко и като стана дума за списък, пресегна се за листата с вината. – Обикновен човечец затваря менюто, от което си е избирал, и го връща на сервитьора. Сервитьорът поглежда вътре и вижда банкнота от 20 лева. Усмихва се и чак тогава тръгва да изпълни поръчката. Иначе, без рушвет, и пръста си нямаше да мръдне. Ето, виждам го облечен официално с червен пояс и червена папийонка, каквито бяха едно време келнерите в руския клуб. „Ех, наливай, брат, наливай! – горестно пропя Батко. – Наливай и всл до капли выпивай, выпивай!”
Спомените го връхлетяха и той се разрида. Захвърли листата с вината и си поръча водка.
- Накрая – подшмръкна Батко и си изтри носа с колосаната салфетката – излиза надпис: „Спри корупцията! Когато ТЕ печелят, НИЕ губим!”
- Чакай сега – пожела да си изясни нещата Теодор, братовчедът на Милен. – Първо, кои са тези „ТЕ” и кои сме тези „НИЕ”?
- „НИЕ” – търпеливо обсни Милен, братовчед му, и описа с ръка кръг около масата – сме ние. „ТЕ” – все така търпеливо продължи той и посочи мудния келнер, който продължаваше да се бори на вратата с пепелявата активистка, а тя се размахваше и крещеше нещо с чувство за накърнени права и погазена справедливост – са те.
- Това не е вярно. Излиза, че те печелят, а ние губим. Точно обратното е.
- Така е! Значи „ТЕ” са тези, които взимат подкупи, „НИЕ” сме тези, дето ги даваме.
- Тоест ту те са „НИЕ”, ту ние сме „ТЕ”. Тоест ту печелим ние, ту печелят другите.
- Че то светът по принцип си е устроен така, какво толкова?
- Оплакват се от корупцията.
- А-а-а, от корупцията... Защото не гепят „ТЕ”, а гепят „НИЕ”, разбирам.
- Според мен – тури ред в нещата Батко – е точно така: нито един от онези, които се оплакват от незаконното обогатяване, няма да откаже то да го сполети.
- Над 60% от българите искат да видят милионерите в затвора и сигурно 100% от тях са готови да дадат всичко, за да станат като тях. Ама като казвам всичко, имам предвид и гъзовете на бащите си.
Станахме да си вървим. На келнера, колкото и да не го харесвахме, оставихме щедър бакшиш, без да се смущаваме от това, че сигурно някъде по света има запенен активист, рицар на будната съвест, който ще нарече този бакшиш рушвет. Оставихме щедър бакшиш, защото знаем, че малкият подкуп обижда в еднаква степен както този, който го получава, така и този, който го дава.
На следващия ден решихме да обядваме. Решението да се обядва е винаги много по-лесно от решението къде точно да се обядва. Батко искаше да отидем в „Мезе”, Милен настояваше да е „Гара за двама”, но Теодор, неговият братовчед, каза, че му се ходи в „Егур, егур”, но не този на „Добруджа”, а онзи на „Мургаш”. В крайна сметка седнахме в „Барбадос” и помолихме бате Жори (главния готвач) да ни направи кралски скариди на саханче в доматен сос. Марио отпуши бутилка бяло винце Verduzzo Friulano и дискретно разсипа по чашите.
- Много мислих – поде Батко, но никой не му повярва – и реших, че не е вярно, че в една корупционна схема, когато едната страна печели, другата губи. Според мен печелят и двете страни.
- Очевидно. Не знам защо трябва да го обсъждаме.
- Като си платиш на лекаря и той те излекува качествено кой от вас точно губи? Губи здравната каса, че парите не са минали през нея и никой не е успял да ги открадне.
- Пийни си, Батко! Ще ти олекне.
Батко си пийна, но изглежда не му олекна, защото продължи:
- Вижте какво написах снощи – Батко извади луксозен бележнис с позлатени ръбове на страниците от елегантно жълтеникава хартия и логото на КИНТЕКС върху подвързията от естествена кожа в цвят бордо. Отвори го и видяхме, че през цялата първа страница с големи и нервни букви Батко беше написал:
НАРЪЧНИК НА ПРАКТИЧНИЯ БЪЛГАРИН
- Част първа: „Пет съвета към предприемчивите” – уточни Батко, сръбна дълбока глътка скоч, с който се мъчеше да разсее унинието от бялото вино, и зачете на глас:
1. Ако имате конфликт с полицията, платете си. Обикновено не излиза скъпо, проблемът се решава и всички са доволни. Ако някой иска да не постъпвате така, то той иска да излезе скъпо, проблемът да не се реши и никой да не е доволен. Мерси!
2. Ако се разболеете и по случайност попаднете не в частно, а в държавно лечебно заведение, платете си, сякаш сте попаднали в частно. Трудът на лекаря е квалифициран и трябва да се уважава и заплаща. Здравната каса е инструмент дебелогъзи селяци да крадат.
3. Ако детето ви има проблем в училище, платете си. За жълти стотинки проблемът ще изчезне, а класната ръководителка ще ви прави свирки. А има класни ръководителки с абсолютно удовотворителни устни и езици.
4. Ако ви сгащят данъчните, платете си. Те затова и са ви сгащили, не ги разочаровайте.
5. Ако няма места в ресторанта... Всъщност за нас винаги има.
Батко вдигна очи от бележника. Теодор, братовчедът на Милен, замислено гледаше новия си часовник Panerai Luminor Marina и се любуваше на съвършената простота на формите му.
- Че то това корупция ли е! – презрително изкриви иначе интелигентното си лице Милен, братовчед му. – Това са дребни услуги срещу заплащане. Какво, безплатно ли да ни ги правят? Да завличаме хората ли? Че кой тогава втори път ще ти услужи с нещо?
- Никаква корупция не е – казах аз и си поръчах пържен калкан с варени картофи.
- Корупцията е – бавно се обади от света на прекрасното и в частност от света на скъпите швейцарски часовници Теодор – голямата далавера, да платиш хиляда, за да изкараш сто хиляди, да платиш сто хиляди, за да изкараш милион. Ама и това не е проста работа.
- Не е, ами! Много са ми смешни разни цървули, дето викат: дай ми ти на мене сто хиляди, пък да видиш тогава. На! Давам ти сто хиляди, амо после искам наистина да ти гледам сеира.
- Аз и това съм предвидил – отвори отново Батко бележника и зачете – Част втора: „Как да устроим живота си”:
1. Основете си фирма. По възможност рекламна или консултанстска.
2. Потърсете контакти с някой партиен функционер. Най-добре депутат. Чрез общи познати. Всеки има общи познати, а който няма – да мре!
3. Добре е партийният функционер към момента на избирането да е от опозиционна партия. Така ще ви излезе по-евтино. Като дойде на власт, ще се реваншира. Ако не дойде, пак ще се реваншира – опозициата никога не остава изцяло на сухо. За това се грижат управляващите, които са утрешната опозиция.
4. Направете му скромни дарения – 5-10 хиляди, не повече. Направете му услуга. Уредете детето му на работа при вас, издействайте аспирантура на жена му, такива работи.
5. В подходящ момент го попитайте кои са техните промишлени предприятия. Кои им се отчитат и кои им пълнят партийната каса. Ако в списъка има държавно предприятие, насочете вниманието си към него. Те се източват най-лесно.
6. Не забравяйте, че вашият депутат няма и никога няма да има конкретна идея как да изкарате пари заедно. Той чака тази идея от вас. Не можеш да кажеш на дерпутат „дай да правим нещо”. Можеш да му кажеш: „обади се на този и този и му кажи, че в петък ще му изпратя един договор, който той трябва да подпише”.
7. Запознайте се с директора на набелязаното предприятие. В началото той ще бъде резервиран, но няма да си позволи да е враждебен, както му се иска. Директорите на предприятия, особено на държавни предприятия, са предпазлива порода, защото не знаят кой какво влияние има, какви връзки и докъде се простират тези връзки.
8. Точно за това се постарайте да оставите директора с впечатление, че връзките ви са много по-сериозни и се простират много по-далеч от конкретния депутат, който ви е изпратил.
9. Постарайте се следващата ви среща да е в неформална обстановка. Уверете го, че макар никой друг да не се е сетил за неговия интерес, вие сте се сетили и възнамерявате да го защитите. Кажете какъв процент от договорите сте обещали да отчислявате към депутата и партията му и кажете, че ще добавите още десетина процента, които ще отчислявате лично за директора, но за това ще си знаете само вие двамата.
10. Повярвайте, след този разговор отношенията ви с директора на набелязаното предприятие ще се променят коренно. Използвайте случая да го накарате да ви запознае с екипа си и да намекне, че сте облечени в доверието и благоразположението му.
11. Екипът ще ви намрази от първата минута. Да не ви пука. Обърнете внимание само на юриста, счетоводителя и на онази душица, която носи документите ви на юриста и счетоводителя. Отначало с подаръци и честитки за празници, а след стартирането на първите договори и с пликчета с дребни суми, тези хора трябва да бъдат ухажвани, за да не боксуват нещата на оперативно-техническо ниво.
12. Когато рукнат парите, не забравяйте редовно да се грижите за всички, които очакват от вас. Това води само до нови и по-големи договори.
13. Старайте се да спазвате принципа: 1/3 за свършването на работата, 1/3 за връщане по каналите, 1/3 за мен. Ако каналите са много, можете да налеете и половината в тях, но това уврежда качествотго на работата и поставя под въпрос следващите проекти.
14. В този процес неминуемо ще ви се наложи да „оптимизирате” данъците си, защото част от тях вече ще сте усвоили за едно или за друго, а и ще сте били принудени да направите много повече приходи, отколкото съответстващи на тях разходи. Все пак парите за депутата, партията му и за директора са безотчетни и в крайна сметка остават ваша грижа.
15. Регистрирайте си още няколко дружества. По-късно ще ви потрябват.
16. Добре е да си намерите група от фирми, които извършват „счетоводни услуги”, като осигуряват фиктивни разходи. Това са обикновено фирми с външнотърговска дейност – внос и износ. Помнете, че на тях може да се разчита само няколко години.
17. Намерете удобен момент и подсетете депутата си, че не е нужно да внася в партийната си каса всичко, предвидено за там. Идеята ще му хареса. Ще му хареса още повече, когато му предложите проект за инвестиране на невнесеното в партийната каса и за усвояване на съвсем редовна печалба от това. Неговото не се губи, а му се отваря и съвсем законен бизнес. Разбира се, вие сте съдружници.
18. Какво обаче става междувременно с фирмите ви? За най-старите от тях идва време за данъчна проверка. Подизпълнителите, с които са работили вече не съществуват или не отговарят и ви създават само главоболия. Предстои ви тежък ревизионен акт, обжалване, съдебен процес, попадане в Агенцията за държавни вземания и куп други досадни обстоятелства, които вие си спестяване като прехвърляте срещу скромно заплащане дяловете си в дружествата на човек, готов да стане техен собственик и управител с всичките им активи и пасиви. Този човек обекновено се оказва ром, но пък щом има право да гласува, трябва да има право да придобива дялове от търговски дружества и да управлява такива дружества, нали така?
19. След няколко години всички ще са доволни и богати. Ще им се появи желание да инвестират. Ще открият нови работни места. Ще създадат принадена стойност. Какво по-прекрасно от това?
Някоя добра душа беше поръчала на Батко още едно уиски и беше накарала Марио да разкара бялото вино.
- Машалла! – възхити се Милен. – Ето това вече е корупция!
- Е, нали все някой трябва да им обясни – оправда се скромно Батко. – Иначе това катаджии, лекари, учители, частни уроци: глупости!
- Я донеси направо бутилката – казах аз на Марио и той припна да го стори.
Не знам защо, но всяко пиене, независимо от това как го започнем, завършва с уиски. Уискито има свойството да зарежда човека с оптимизъм.
- Наздраве! – каза Батко.
ама много си ми любим, алкохоле:)
между другото - много поздрави на още ненаписалите коментарите си псевдо-моралисти, които ще те пооплюят малко. да не ти пука - аз си те обичам:)
14.01.2008 10:18
14.01.2008 13:45
-взаимоизгоден бизнес(данъчния ми спестява 10 хлв данък, аз му давам 2 хлв) и двамата доволни.
-протекционистки еднократен( даваш 5 хлв и уреждам сина ти на служба с 1000 лв заплата)
-манипулативен корупционен акт( имам информация за теб-даваш 5 хлв и си трая, или ме вземеш за гл.счетоводител на фирмата)
-флаш(заплашвам те с по горестоящи) и ти плащаш
-сюрпризен(правиш нещо и неочаквано получаваш награда $)
-свенлив(не знаеш как да си поискаш и се наинатиш като магаре на мост) по късно приемаш, но се правиш че не си взел.
и още, ама после...
Иска ми се само фона да не беше бял, болят ме очите след дълго четене от монитора...
