Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2010 17:57 - Ранна следобедна закуска
Автор: c2h5oh Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 15352 Коментари: 10 Гласове:
8

Последна промяна: 08.02.2010 13:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В два и половина следобед Батко дойде у дома. Или може би трябва да кажа „дойде вкъщи”. Спорът за употребата на тези две обстоятелствени пояснения се свежда до това дали да се пишат слято или разделено. Имаше един професор, известен с изключително дебелашкото си чувство за хумор и своя неутомим копнеж по студентките, според когото „вкъщи” следва да се пише слято, но „у дома” е правилно да се напише разделено. Моят вуйчо, също професор, си беше направил труда да отиде при него, за да го попита как тогава е правилно да се пишат „в гъза” и „у гъза”. Ако аз бях на мястото на вуйчо си и ако, разбира се, бях професор, щях да проявя по-голям интерес към обстоятелството „о гъза”, защото то носи представата за една близост, преминала от обкръжение към допир и отриване, но все още не прераснала в проникване. Но както и да е.

И така, в два и половина следобед Батко дойде вкъщи и донесе домашна ракия, кило туршия с мед и две бутилки червено вино. Двамата с Борчо бяхме подредили масата за обявената още през предишната седмица ранна следобедна закуска за мъже и когато Батко влезе, ни оставаше само да запалим свещта, да сервираме туршията и да разлеем от ракиите. Използвам множествено число, защото и аз извадих една от запасите си – специална изключително чиста ракия от сини сливи, дренки и черница, която от повече от 10 години двама близнаци приготвят за мен с голямо старание. Моята ракия беше в бутилки от Cardhu (каквито аз опразвам ритмично и в сериозни количества), в нея бяха накиснати стафиди за още по-разточителен аромат, а за още по-разточителен вкус беше подправена с табаско.

- Наздраве! – каза Батко, а Борчо стана и включи фурната и котлона, за да не изстинат нещата, които се таяха в недрата им. Не трябваше за тази задача да ходи далеч, защото бяхме седнали на голямата масивна маса в трапезарията, която беше отделена от кухнята само от бар-плота.

После изпихме по няколко ракии и почти изядохме туршията. Така неусетно стана три часа. В три часа у дома дойде Милен и донесе суджук, сланина и смокинова ракия в плоска бутилка от арменски коняк „Ной”. Борчо ги наряза с големите си ръчища (без ракията, разбира се) и запълни с тях празнината, оставена от медената туршия върху масата. Сланината повлече със себе си употребата на бял ръчен хляб, а суджука – на червено вино. Отворихме първата бутилка на Батко.

- Заедно с ракията ли ще пием виното? – попита Милен.

- Разбира се – донякъде докачено отговорих и си отворих една бира, защото от сланината ми беше станало солено. – Испанците, тези горди потомци на последната световна империя, когато седнат на маса, пият всичко едновременно: и ракията, и бирата, и виното. Правят го, защото масата обикновено е отрупана в всевъзможни неща, всяко от които изисква определен вид питие: боднат от салатките – пийнат ракийка; пресегнат се към сача с цвърчъщи мръвки – полеят го с винце; когато им стане мазно, когато се получи пауза в разговора или пък ожаднеят просто така – тогава си глътват биричка. Ако на масата сложиш и сладкиши, ще поръчат кафе и коняк заедно с останалото.

- Хм – усъмни се Батко, - нямам такива впечатления точно от испанците.

- Е, аз говоря само за моите съдружници и то само когато са тук, при мен в България.

- Ясно. Ти си този, който ги е развалил.

- … Доколкото е справедливо да наречем „разваляне” културно-естетическите висоти, до които съм им помогнал да се издигнат.

После, някъде към четири без двайсет Борчо реши, че е време да се сипе шкембе-чорбата, а ние, останалите, го подкрепихме, изказвайки дълбокото си убеждение, че по-подходящо време за разсипването на шкембе-чорбата надали би могло да бъде намерено. Може би тук е един не лош момент да отбележа, че безценната ми съпруга Виктория, беше подготвила цялата ранна следобедна закуска и беше оставила всичко на и в печката [дори и „у печката”, ако трябва отново да се позовем на проф. Брезински („Брезински” е литературен псевдоним, нали знаете – нещо в духа Яворов, Лилиев и Ясенов)], като от нас се искаше само да не допуснем то да изстине. Идеята за ранната следобедна закуска се породи предишната седмица, когато Батко беше посетил офиса ми с цел да изпием две бутилки изключително добро испанско вино от Rioja, донесено ми от един от моите съдружници, за които вече стана въпрос. Пиейки го с малко сиренце Grana Padano (нещо като пармиджано, обаче не чак толкова узряло), се похвалих на Батко, че Виктория ми е сварила невероятна шкембе-чорба с много специални материали от много специалната ни месарница в квартала, която се гордееше с това, че не предлага замразени, а само пресни и охладени неща, включително и вносни. Батко се оплака, че понеже неговата жена не ядяла шкембе, не му и готвела. Ожалихме го и аз му предложих да дойде у нас, за да видим какво е останало от моето шкембе и да го доядем. Виктория обаче каза, че специално ще ни свари ново и не само това, но ще ни сготви и други неща за утеха на изтерзаните ни от икономическата криза души – само да кажем какви. След кратък размисъл аз избрах това да са сармички и печени джоланчета, а Батко нарече мероприятието с вече познатия и станал неувяхващ термин „ранна следобедна закуска”. Виктория готви великолепно и аз най-отговорно мога да заявя, че не съм попадал в ресторант, чиято кухня да предлага неща, макар и малко доближаващи се до нейните по своята философска завършеност и естетическа зрялост. А аз, вярвайте ми, съм попадал в доста ресторанти, повечето добри. Иначе жена ми не е някоя затворена вкъщи (или у дома) зальохана домакиня. Ни най-малко. Тя е чудесно изглеждаща и старателно поддържана дама с добра кариера, интересна среда и превъзходно чувство за хумор. Жена ми е по-интелигентната от нас двамата, макар че не знам дали това трябва да се изтъква като заслуга за някого или пък като нещо трудно за постигане.

- Подай ми тюнинга – каза Милен и Борчо му даде лютия пипер и оцета с чесъна.

Аз пък реших да опитам и смокиновата ракия, с което чашите пред мен станаха пет: маврудова ракия, ракия със стафиди и табаско, смокинова ракия, червено вино и бира. Отворих вратата на балкона, защото Борчо и Милен пушеха. Някой съсед беше пуснал руски поучителни песни и точно в този момент в ритъма на валса звучеше: „… и так напился, так напился – до помутнения в мозгу”.

Някъде към четири и половина следобед Милен попита:

- Каква е официалната тема днес?

- Земетресението в Хаити – отговорих делово. – И по-специално: поредното събиране на пари от хората за него.

- Крайно време беше някой да повдигне този въпрос. Омръзна ми да ми искат пари, за хора, които не познавам, да не говорим пък за негри, които не познавам, и най-малко за негри, които са разсипали природата и обществото си поради мързел и паразитизъм. Нали знаете, че остров Испаньола, съвсем близо до Куба, е разделен на две – Хаити и Доминиканска република. Докато Доминиканската република е едно доста райоподобно място с палми, любезни келнери, вълнуващи коктейли и прочие, то Хаити е превърната в пустиня от хищните хомо сапиенси, които я обитават и които са на път да се самоизядат от отсъствие на интелигентност, трудолюбие и отговорност. Всички дървета са изсечени, всичко е изплюскано и изсрано, няма икономика и местните примати бурно се размножават в нечувана мизерия. И когато природата най-сетне се е организирала да прекрати всичко това, ние се надигаме в подкрепа то да продължи!

- Ако в библейски времена беше имало Червен кръст, телевизия и мобилни оператори, сигурно щяхме да изпращаме SMS-и в подкрепа на Содом и Гомор!

- Всъщност това земетресение не е ли засегнало и Доминиканската република? Нали са един остров, защо не събираме пари и за тях?

Точно в четири и половина Борчо извади от фурната голяма тава със сарми с кисело зеле и кайма, специално смляна във все същата месарница, която не предлага замразено месо, от телешки шол и свинска плешка. Това доведе до отварянето на втората бутилка червено вино, която Батко беше донесъл – една съвсем удовлетворителна Енира, която мигом повлече след себе си и печени люти чушки със зехтин, копър и чесън.

- Крайната мизерия е логичното бъдеще на човечеството. Трендът към непрекъснато забогатяване е временен. Пълна глупост е да се смята, че непрекъснатият икономически растеж е нормалното състояние на обществата. Човешката популация вече е изродливо голяма и колкото и ефективно да извлича ресурсите на планетата, те ще намаляват, а няма да се увеличават. Следователно ако ресурсите намаляват, а човеците се увеличават, то отделният човек няма да става по-богат, а неминуемо ще става по-беден. Толкова е просто!

- Щом животът на всеки човек е ценност, дори на онзи, който убива носорози, защото някой вярва, че рогът им ще помогне на неговия секс, дори и на онзи, който убива слонове, за да си прави от краката им кошчета за чадъри, докато животът на всеки човек е ценност, тогава никой да не се оплаква, че всички тези хора трябва да се изхранват с генно модифицирани растения, защото няма с какво друго, и че за да бъдат контролирани, трябва да бъдат наплашвани с измислици за епидемии и световни терористични мрежи и да бъдат събличани голи и боси по летищата.

- Британски учени са изчислили, че 300 000 години са достатъчни, за да изчезне всяка следа от съществуването ни на земята, при положение, че нещо ни затрие. Първо ще изчезнат горските пътища, после – асфалтовите пътища. Най-бързо ще бъдат заличени дървените и паянтовите сгради, после тухлените, а най-много ще изтраят железобетонните. Следа от Ню Йорк, например, няма да има след 150 000 години. И ако е вярно, че човеците са възникнали за около 150 000 години, и ако е вярно, че за 300 000 години няма да има и следа от най-развитата им цивилизация, помислете си сами колко цивилизации теоретично е било възможно да има на Земята.

В пет часа решихме да извадим от фурната и джолана, преди комета или вирус да са сложили край на така обичаната и харесвана от нас цивилизация. Джолан на фурна се прави лесно: джоланчетата се сваряват добре и после се обезкостяват. Месото се нарежда в тавичка и се добавя много масло и червен пипер. Пече се на фурна дълго и после се сервира с ледена бира в големи количества. Гарнитура от сотиран зелен фасул или млад грах никога не е излишна.

- Жена ми каза – сподели Милен, че тези наши занимания рискуват да ги заподозрат в сексизъм.

- И ти какво й отговори?

- Че те не могат да бъдат подозирани в сексизъм, защото иманентно са замислени като сексистки, гордеят се с това и парадират с него.

В шест часа се преместихме в хола с големия телевизор и отворихме една бутилка 12-годишен Jameson. Обичам шотландското уиски много повече от ирландското, но 12-годишният Jameson е любимото на Батко и аз не мога да не се съобразя с това. По някой от спортните канали даваха състезание по боулс – безсмислена и скучна игра, която изисква много време за тренировки и се състои в това да наредиш няколко цветни топки максимално близо до по-малка жълта. Прилича на петанг, но е по-комплицирана. За да я практикуваш, трябва да нямаш какво друго да правиш. Понякога светът на безделниците е вълнуващ.

В шест и половина се прибра жена ми Виктория и се присъедини към нас. Това определено освежи компанията. Понеже бяхме изпили Jameson-а донесох от бара половин бутилка Cardhu (ето така се събират празните бутилки за домашна ракия). Батко изпита носталгия към огнището си и някъде към осем си тръгна. На другия ден сподели, че си е допил с червено вино и бисквити.

В осем и половина жената на Милен, онази, която ни обвиняваше в сексизъм, му се обади да попита как се развива обядът. Това ме накара да забележа, че и втората бутилка уиски е изпита и да донеса една отворена Dimple, която също става за домашна ракия, само че проблемът е, че трудно се намира толкова домашна ракия, колкото празни бутилки от уиски излъчваме в пространството.

В девет Милен също си тръгна. Изхвърлих празната бутилка от Dimple и донесох полупълна с черен Johnnie Walker – опустошение беше нападнало бара ми и на другия ден трябваше да го зареждам отново.

- Обичам я и не мога да я забравя – каза Борчо с почти притворени очи. Той беше двуметров млад мъжага с дебел врат, големи юмруци и нежно сърце.

После някъде към полунощ Борчо си легна, а ние с майка му останахме да си говорим.

На другата сутрин станах, както винаги, в пет и половина, почетох малко, срах и се изкъпах. После нарамих сака и отидох, както обикновено, на тенис.

____________________________________

 

Бел. авт.: Някой ми беше писал, че разказите в блога на Алкохол са много интересни. Единственото интересно в тях, според мен, е това, че в преобладаващата си част това са действителни случки. 


Тагове:   закуска,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valsodar - Това ще се цитира апокрифно след време :))
07.02.2010 18:38
"Ако в библейски времена беше имало Червен кръст, телевизия и мобилни оператори, сигурно щяхме да изпращаме SMS-и в подкрепа на Содом и Гомор!" :)))
цитирай
2. анонимен - има и щастливи римляни ...
08.02.2010 09:24
Твоята благоверна съпруга, Виктория, е едновременно светица и богиня, Сула! А ти - блажен...
цитирай
3. pilcho - ...
08.02.2010 14:32
"някой" ли ти е писал?! Според мен няма читател, който не се е пристрастил към тоя блог от пръв поглед.
"Аз пък реших да опитам и смокиновата ракия, с което чашите пред мен станаха пет: маврудова ракия, ракия със стафиди и табаско, смокинова ракия, червено вино и бира." - КОЛКО много завиждам, не е верно! Наздраве!
цитирай
4. анонимен - Р.Б.Н. (мойту)
08.02.2010 15:59
Това нещо "пиянде-гурме", да го наречем, доста ми допадна (във време на криза) и особено поантата накрая с пиянското лайно...Та се сетих за един велик лаф на един светъл квартален пияница: "редкото лайно връх нема!" :)
цитирай
5. анонимен - Професорът е посял семе, несрав...
15.02.2010 22:54
Професорът е посял семе, несравнимо с ГМО. В блога на един , иначе интелигентен човек открих поразителната конструкция "във вкъщи".
цитирай
6. анонимен - Бисер
15.02.2010 22:56
Професорът е посял семе, несравнимо с ГМО. В блога на един, иначе интелигентен човек открих поразителната конструкция "във вкъщи".
цитирай
7. анонимен - ой
29.06.2010 02:38
Боже господии.
цитирай
8. анонимен - докъм 5 часа
23.07.2010 21:21
Докъм пет часа ми задържа вниманието, но после нещо изтърва трика.
Някакъв опит да имитира Хемингуей ли, някой друг ли? Не, не, не е това, Хемингуей не би написал "срах и се изкъпах", ще опише действията, като бленуван копнеж, като постигната цел, облекчение и болка едновременно. Това ще да е, излизането от философското и връщането към прозата на ежедневието осраха първото.
цитирай
9. gistef - хайде де....
09.08.2010 21:59
къде се изгубихте всичките, да не сте се запили цяло лято. И така да е, вземи напиши нещо, заради тебе се регистрирах тук!
цитирай
10. анонимен - :)
10.11.2010 00:58
"„о гъза”, защото то носи представата за една близост, преминала от обкръжение към допир и отриване, но все още не прераснала в проникване. Но както и да е."

Уникален! :D
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: c2h5oh
Категория: Политика
Прочетен: 471261
Постинги: 44
Коментари: 353
Гласове: 1602